Ходене по буквите
Рутхер Копланд. „Човек в градината”. Превод от нидерландски Боряна Кацарска. Редактор Екатерина Йосифова. ИК „Стигмати”, С., 2012, цена 10 лева
Преди години в стихотворение Боряна Кацарска заяви, че заглавието на Книгата е „Без изход”, но вътре има още три пиеси… И като добавя, че тя преведе „За утешението на философията” от Боеций, става ясно, че автор с нейната нагласа няма как да не преведе лириката на Рутхер Копланд, след като веднъж се е докоснал до нидерландския поет. Той, прочее, е превеждан и от нобелиста Дж.М.Кутси, който намира, че Копланд се движи към все по-дълбокото питане относно света на явленията, към все по-силна формална абстракция и към меланхоличното осъзнаване, че природният свят е затворен в себе си, независимо от смисъла, който бихме искали да му придадем. Проф. Рутхер Копланд, специалист по биологична психиатрия и по депресиите, почина на 11 юли т.г. - убеден, че не съществува произведение на изкуството, което по един или друг начин да няма за предмет смъртта, че неговите творби са опит да бъде видян един свят, без ние да сме в този свят. Всъщност, Копланд, един от безспорните поети на нашето време, достига една усъмняваща се в самата себе си простота – на света и на неговия изказ. Словесните образи се движат в забавен каданс, дишането замира… Резултатът е нагнетена прозрачност на стиха: ставаме свидетели как лирическият Аз понася битието, но сякаш никъде не е назовано какво точно предизвиква неговата тягост. Има страх, но едва догаждаме какво го причинява. Неизразеното става натрапливо. Във всяка празнина на стихотворението пропълзява апатията, страничен продукт от героичното осмисляне на съществуванието. „Самотата е оттегляне в себе си”, внушава Копланд. Другаде тя, може би, е странно безпокойство, за което писателят търси думи. Клиничната практика на проф. Копланд личи под думите – неразбираемото и самопонятното ту се припокриват, ту се раздалечават неотвратимо, истините са безсмислени, но няма по-добри… През декември 2005 г., докато шофира, сърцето на 71-годишния професор спира – резултатът е катастрофа и тежка кома, като дори се налага поетът да бъде въдворен в психиатричното отделение, което е управлявал… През 2008 г. се завръща към поезията със стихосбирката „Когато видях това”, продължавайки, пак като атеист, да размишлява за градината, която не се е променила в негово отсъствие. Всъщност, е редно да изпишем Градина с главна буква, макар поетът да не си позволява никога едри думи. Той, примерно, слуша песента на един кос (има нещо/ за което тази птица пее) и си казва: има нещо у теб, което е празно и се изпълва/ от песента на този кос. Как да не си припомня писаните приблизително по същото време стихове от редакторката на Копланд Екатерина Йосифова „Цялото обещание е/ на коса в утринната песен” („Пролетна градина”). И не казвайте, че няма тайно съзаклятие между поетите…
Антологията на Рутхер Копланд ще бъде представена в кафенето на Съюза на архитектите на 18 октомври в 19 ч.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
