Предизвикателството Малер
Софийската филхармония има своята история с Третата симфония на Густав Малер - за първи път с Константин Илиев през 1983 г., после с Емил Табаков през 1990 г. Последва запис и, по-късно, издаване на симфонията във фантастичен интеграл 10 Симфонии на Малер под диригентството на Емил Табаков (в сайта на филхармонията това някак не е споменато) за фирмата „Capriccio” (1996). Сега главният диригент Мартин Пантелеев откри концертния сезон на филхармонията с този колосален опус, чиято продължителност (по партитура) е 90 минути. Разбира се, винаги трае повече, но, във всеки случай, симфонията не е по-дълга от едно типично оперно действие на Рихард Вагнер. Затова не разбрах защо Пантелеев обяви, че след първата част ще има „кратка пауза”, така бил предписал и композиторът, което е вярно, но за Втората симфония, където Малер изисква малка пауза от 5 минути. (Някои изследователи твърдят, че и тук е препоръчвал пауза, но това не е отразено в партитурата). Прекъсването трая 15 минути, първата част бе, разбира се, съпроводена с ръкопляскания и драматургията на творбата, настроението, атмосферата „отидоха на кино”. Малер е бил на възрастта на Пантелеев, когато е написал тази симфония. И е имал енергията, но и търпението да отстои звукополагането на своята философска концепция за вечния живот, за творческите сили на природата в съответното разположение във времето. „Моето произведение представлява музикална поема, която обема, събира всички степени на развитието в постепенно нарастване.” Но тази пантеистична концепция предполага и лирика, и гротеска, и трагизъм, т.е. всеки аспект на Малеровата образност. Необичайният шестчастен цикъл с колосалната по дължина първа част, която Малер назовава „встъпление”, е изключително предизвикателство за диригента по отношение на свързването, на контекстуалното развитие, на изграждане на интонационната фабула на симфонията. Нещо, което с лека ръка бе предрешено, без да има защо.
И друг път съм подчертавала, че Мартин Пантелеев стои добре на пулта, че има излъчване и публиката го харесва. А неговата музикалност познавам отдавна. Що се отнася до четенето на музикалния текст, тук започват моите проблеми с диригента. Сигурно четем по различен начин и имаме различен вкус, но все пак ми се иска да отбележа, че, освен талант, емоция, интуиция на фразата и впускане по ефектното ”лирично течение”, всеки композитор има специфични особености на изпълнение, които трябва да се познават, а всяка творба – структура, която трябва да се свърже и изгради. Всеизвестно е прочутото при Малер свързване на тоновете чрез т. нар. приплъзване, леко глисандиращо движение, което липсваше; всеизвестно е, че композиторът, но и диригентът Малер дава непрекъснати указания на своите колеги диригенти, страхувайки се да не би „дъховете” му да не излязат точни, както и колебанията на мисълта му...Това са действително трудни, непрекъснати движения, но те са задължителни за диригент и оркестър. В прочита на Пантелеев някак повече доминира вертикалът в партитурата (затова често се чуват изненадващи акценти на първо време), а по-малко свързващите линии, движението на музиката – бушуваща, многозначна в своята логика, която гради Малеровото пространство и въздейства със своята „граничност”. Надявам се, с практиката, процесът да стане по-цялостен.
В изпълнението имаше добри, ефектни моменти – особено в лиричните и бавни епизоди от творбата. Имаше и интензивен отклик от оркестъра с концентрация и инструментална стабилност. Да не пропусна великолепната изява на концертмайсторката Калина Христова, изразителна, точна, приближена към тембровата среда на солото си. След първата, за мен противоречиво прозвучала част, идиличната втора бе разнообразно поднесена с умерена танцовост и добре изведена мелодика. В известна степен, по-бедно откъм темброво-динамични идеи и на тласъци ми прозвуча скерцото. Тъмните вибрации, мистериозността на четвъртата част с текста на Ницше изискваха малко по-екстремни тихи динамики не само за началната реплика на мецосопрана O, Mensch(„О, човече! Внимавай ти! Полунощта дълбока що шепти” - превод Жана Николова-Гълъбова). Елена Чавдарова-Иса бе потърсила подходящ цвят на своята емисия, събрана, без разтегляне, с екзактна артикулация на фразата, която оркестърът пое органично. Красиво бе участието на децата от вокалната група „Пим Пам” (с ръководител Борис Карадимчев) в петата част, които, заедно с дамския филхармоничен хор (много по-добре звучащ, диригент Илия Михаилов), създадоха подходяща светлина и бистрота на звука. Финалната шеста част започна плавно, балансирано и в чувствената бавност имаше вече всичко, което човек може да иска от музика на Малер; а и в цялото й развитие Пантелеев удържа баланса в динамиките, настроението и проникновения характер на музиката – типичен Малеров израз на спокойна, светла, меланхолна идилия. Тази част бе най-цялостна в замисъла и кулминира изпълнението на Филхармонията и нейния главен диригент.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
