Пепел от рози е по-смислен от всички родни сериали?" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Защо <i>Пепел от рози</i> е по-смислен от всички родни сериали?
Български  |  English

Защо Пепел от рози е по-смислен от всички родни сериали?

И защо Турция ще върви напред, а ние - надолу!

 
Единственото добро нещо в българските сериали са актьорите.
Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва), са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността.
Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида – това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко.
Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната -телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!
 
Сюжети и хора
Тук
Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите – тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи – освен фризьорките и охраната. Всички взаимно се подозират – дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции.
Това само в последната серия на „Стъклен дом” - един от двата бг сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия „Под прикритие”. Опитах и „Етажна собственост”, „Столичани в повече”, „Отплата”, „Домашен арест”, „Сутрешен блок” – повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на „Кантора Митрани” – отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път.
Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности. Садомазохизъм, нихилизъм и атеизъм. Прекрасни актьори – крепостни на „своята медия”, на които и един метеоризъм (пръцкане) не им е позволено да сторят при „конкурентите”. Теглене на воловете по една бразда от начало до край – без никакво драматургично поле да покажат в героите си и онази част от дявола, която е ангелска. (Самотни изключения като героинята на магнетичната Яна Маринова в „Стъклен дом”, която в някой от сезоните можа да покаже кучката като човешко същество. Ало, вие от БНТ – като имате такива изумителни актьори в лицето на Мишо Билалов и Владо Пенев – не ви ли хрумна малко от малко да ги поразкършите и в други посоки? Щото байгън!)
 
Там
Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. (И сакън, вие от министерство на чалгурата, да не ми занареждате против пиратството и за ограбването на интелектуалния продукт! Осъзнайте се коя година сме и прочетете за отворения код. А може и да се замислите какво прави изостаналата ви съседка и не членка на ЕС по геокултурната си политика.)
Та така – аз съм на финала, рожденичката е излъчила някъде стотина серии. По-скоро е запълнила дупките между продуктовото си позициониране с по-половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри – в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-тната серия, но берекет версин.
Нека сме наясно с няколко неща. Че „Пепел от рози” е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм – спор няма. Поне не с мен.
Но...
И тук е голямото но.
Сериалът е завидно професионален – здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост – ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък – единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли – основно примамливи трапези (покана за същото). Не се смейте – преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман „Перла”. В жанра е и актьорската стилистика – някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими – момчето, което играе Керим – но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор. Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са, освен гадни бизнесмени, и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата, ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл – защото са жени. Политици, които, след една клинтънова грешка, рухват и се самоубиват. Любящи съпруги, които напускат мъжете си изнасилвачи и помагат на жертвата да докаже виновността им.
Всички тези герои преминават през веригите от математически изчислени перипетии – за да се следи сюжетът, да се поддържа напрежението, което пък да произвежда масов зрителски интерес или висок зрителски интерес у масите. Точно като у нас, нали? Нашите тв майстори също гонят това.
 
Цели, средства, резултати
Тук
Целта е само една. Печалба. Еднолична, фирмена, корпоративна. „Рейтинг” е тяхната „Осанна”. Висок рейтинг – повече реклами. Все повече реклами – все по-високи печалби – все повече видиотени граждани или формални и фактически емигранти.
Създаване на една пълнокръвна, пулсираща, ярка картина на България – у нейните жители и у нейните никога-гости – че това е най-помийната яма на европейската карта, където във вихрен оргазъм, в пот и във фекалии плуват престъпност, уродливост, проституция, кич, насилие, мизерия, подлост и всичко онова, обратно на доброто, красивото, умното. Кой да ни дойде, джанъм? И кой под 40 да остане?
Фукането с гледаемост, което по нескромното ми мнение могат да си позволят единствено екипите на „Стъклен дом” и „Под прикритие” – е малко смешно... На колко телевизии, извън блатото, продадохте „касовите си продукти”?
 
Там
Щото само „Пепел от рози” да не ви казвам в колко страни се гледа и за какви многомилионни аудитории иде реч... Турските продуценти и сценаристи не живеят в социализъм, доколкото знаем. Там печалбата не е мръсна дума. И се боя, че техните печалби са в десетки пъти по-големи от тези на нашите. Разликата е не само в мащаба на касовите успехи, разликата, която разболява останалите капки мой национализъм, е в средствата, в надстроените цели и в цивилизационните стратегии на турското телевизионно творчество.
От бегли погледи върху кой да е турски сериал (изгледала съм докрай само „Пепелта” и един „Любов назаем” заради страшния актьор Ервен Петтеккая) стават зрими няколкото задължителни етични послания, които се излъчват към местната турска аудитория:
-                     в света има порядък, баланс и в крайна сметка – справедливост;
-                     да се прави добро е хубаво и рано или късно носи добруване;
-                     да се греши е човешко;
-                     пътят към избавлението е в разкаянието;
-                     семейството е не гнездо от оси, а безотказна опора;
-                     да си богат е хубаво, да спиш спокойно – още по-хубаво;
-                     жената е човешко същество – не послушно добиче, а работещ и зрял член на обществото, съответно заслужава да бъде подкрепяна в стремежа си към социална и индивидуална активност;
-                     Бог съществува и вижда всичко: ако не сме постигнали любовта си с него, то поне да ни води страхът от гнева му.
Ясно е, че зад „зрелището”, което се хвърля на масите, стоят важни просветителски задачи – ограмотяване в полето на гражданските свободи и задължения, на половата равнопоставеност, на толерантността и пр. ценности, не особено налични в мюсюлманския манталитет. Покрай занимавките с какво-ще-стане, се изпращат послания, които работят за възпитание на онези части от обществото, които никога няма да узнаят колко са братята Карамазови, но ще са проследили пътя от престъплението към наказанието. Така – покрай страсти на парцали, се впръскват внушения и образци. На нас, стари вече циници, може да са ни много смешни идилиите, които струят от екрана – като, например, образът на затворите, които са досущ чайни, в които се играе табла и се води сладък лаф. Да, най-малкото сме гледали „Среднощен експрес” и допускаме какво е турски затвор, да, това е наглоока пропаганда – но тези сериали рисуват, освен имиджа, който искат да наложат за страната си, и цивилизационния модел, към който се стремят.
Посланията към задграничната аудитория са повече от послания. Те са геокултурна политика. Туризмът е по-страничният им обект на въздействие: „Истанбул е приказка, курортите ни – също, кухнята ни – неземна, младите знаят английски, напиването е само на разлъка, сексът преди брака е строго профилиран и пр”.
Генералната цел на телевизионната индустрия на „изостаналите” ни съседи е, естествено, една: Турция - достоен член на европейската ценностна система. Оттам - и на ЕС. Точка.
И няма никакво значение „мразим ли вековния си поробител” и какво иска тази или онази партия, а и самата ни страна по въпроса. Но да работиш за национална кауза, само по себе си е нещо, което не помним – камо ли направено с такъв хладен и дългосрочен политически ум (от години млади хора биват пращани да учат сценаристика и филмопроизводство в Щатите, нищо, че после не правят такива гангстерски шедьоври като нас), с такава целенасоченост, организация и многостранна ефективност.
Някъде това се случва.
Ще ми се да запитам очи в очи българските телевизионни продуценти и най-вече онези от тях, които ми внушават респект с интелигентността си – Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, защо не и Слави Трифонов, а и всички други - не дали спите спокойно, господа, а дали сте щастливи? Добре ли живеете игото си в тази среда - сред все повече примати, сред все повече мерзост и тъга?
Вие, които имахте най-мощната власт - тази на влиянието, вие знаехте кого качвате на публичната сцена – чалгари, митьопищови, реални или кандидат бандити и мутреси, вие ги качвате на подиума и произвеждате утайката в златен прашец. С пълното съзнание за тяхната нищожност и трудно скриваното си презрение: под алибито „народът това иска”. Продадохте си качествата на дявола и дебне ли спасение отнякъде?
Единично – може би. Колективно – едва ли. 
още от автора


11 - 30.06.2012 23:36

Otvratitelni komentari
От: Sterast Godian
Komentarite sa prosto otvratitelni. Napisani na chudovishtno osakaten bulgarski, pri tova.
10 - 30.06.2012 19:18
От: Марина Нова
Като цяло подкрепям изказаното мнение. Само за нищо на света не мога да се съглася с описанието за Енгин Акюрек (момчето, което играе Керим). Не съм почитател на сериала, не го гледам по БТВ, гледала съм няколко епизода с майка си, която заедно с още десетки жени го следяха по турския канал D и го обсъждаха във форума bgmama. По-миналата седмица беше излъчен последния епизод на сериала. Но мисълта ми беше друга. Благодарение на майка си следях отблизо действието. А колкото и малко серии да съм гледала (не нашите насечени 40 минутни серийки, а турските, които са от по час и половина), видях какво означава истинска актьорска игра. И както n.e.l.i. преди мен е написала, какво означава да изразяваш всичко с очи, да виждаш колко много може да значи жест или пък усмивка, как всичко може да бъде изразено само с лицето на актьора, без да са необходими думи... Берен Саат е удивителна актриса също - красива и изключително талантлива също, съгласна съм с Вас. Още повече зрителите я познават вече и като отмъстителна и злобна героиня от "Забранения плод", който също се излъчваше по БТВ, а тук е съвсем различна и не, не дрехите и грима я превръщат в толкова искрена и истинска Фатмагюл. Но стига съм се отклонявала.
За човек, който харесва "Пепел от рози" (или както е истинското име на сериала "Каква е вината на Фатмагюл" - Fatmagülün Suçu ne) не мога да повярвам, че може да опишете Енгин Акюрек по подобен начин. Първо няма как да не отбележим, че е изключително привлекателен мъж, а ако говорим за таланта му - няма как да не бъде възвеличен. Това е без съмнение за мен един от най-добрите млади актьори в момента в света - не само в Турция. Човек, който може да изразява по толкова чист, истиснки, искрен начин емоциите, човек, който без да се налага да преиграва, може да накара зрителя да съпреживее болката на героя му, да плаче или да се смее с него, да му симпатизира, дори и да осъзнава вината му, защото вижда в очите му разкаянието, съжалението, молбата за прошка, любовта... Иска ми се талантът на този мъж да се прочуе, защото заслужава целият свят да види и усети начина, по който той играе.
Разбира се, всеки има право на мнение и аз изказвам своето, но някак си ми се струва несправедливо Енгин Акюрек да бъде подминат по подобен начин и да му се предаде незначителното определение за "дразнещо момче". Вгледайте се в него малко повече, докато се наслаждавате на сериала.
9 - 30.06.2012 17:51

Защо "Пепел от рози" е по-смислен от всички родни сери
От: Венелин Дедински
Г-жо Червенкова,простете за досадната грешка,но може би е заради емоционалното състояние,в което попаднах!Все пак независимо от това тези въпроси бих ги задал и на Лили Маринкова!И двете сте мастити журналистки и добре да си сверява часовника човек с вашия!Още повече,че и тя е от същия отбор!
8 - 30.06.2012 15:25

Защо "Пепел от рози" е по-смислен от всички родни сери
От: Венелин Дедински
Г-жо Маринкова,понеже нямам Вашия адрес на електронната Ви поща реших да се свържа с Вас по този начин,тъй като писаното по-горе ме разтърси и накара да се замисля!Да си отговоря на няколко въпроса!Пък може би и Вие сте си ги задавали!
Констатацията,за живота в който се валяме, аз не бих могъл да го обрисувам по-добре,но е майсторски и безпощано точно обрисуван!
Г-жо Маринкова когато искахме да построим и оставим на децата си един по-хубав и по- светъл дом,от този който комунистите според своите разбирания и способности построиха,той имаше ли нещо общо с мечтите ни тогава и реалноста днес?Вината пред децата си трябва да я признаем!Ние искахме и се борихме за една демокрация на братятя Кенеди и Алиенде,а се оказа че тя е на Чърчил Труман,Рейгън и Тачер!
Първата е идея и знаме,тя е бъдещето на човечеството,другата е интереси егоизъм и връщане на човека в ерата на динозаврите!
Днес ние коя демокрация защищаваме и какво можем да кажем на децата си?Ако двете са като диамантите,които биват истински и фалшиви нека поне децата ни го научат,за да ги различават за разлика от нас!Трябва обаче да им кажем още две неща!Че по първата стрелят,но тя е знаме и не се бои от куршумите!А втората ги прави динозаври!Ако друго не можахме да дадем на децата си ,то поне да им отворим очите!
7 - 29.06.2012 22:59
От: Тодор
Благодаря,Аве !... "По гнева ще ги познаеш !" ... :)
 |« < 1 2 3 4 5 6 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”