Пепел от рози е по-смислен от всички родни сериали?" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Защо <i>Пепел от рози</i> е по-смислен от всички родни сериали?
Български  |  English

Защо Пепел от рози е по-смислен от всички родни сериали?

И защо Турция ще върви напред, а ние - надолу!

 
Единственото добро нещо в българските сериали са актьорите.
Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва), са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността.
Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида – това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко.
Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната -телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!
 
Сюжети и хора
Тук
Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите – тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи – освен фризьорките и охраната. Всички взаимно се подозират – дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции.
Това само в последната серия на „Стъклен дом” - един от двата бг сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия „Под прикритие”. Опитах и „Етажна собственост”, „Столичани в повече”, „Отплата”, „Домашен арест”, „Сутрешен блок” – повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на „Кантора Митрани” – отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път.
Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности. Садомазохизъм, нихилизъм и атеизъм. Прекрасни актьори – крепостни на „своята медия”, на които и един метеоризъм (пръцкане) не им е позволено да сторят при „конкурентите”. Теглене на воловете по една бразда от начало до край – без никакво драматургично поле да покажат в героите си и онази част от дявола, която е ангелска. (Самотни изключения като героинята на магнетичната Яна Маринова в „Стъклен дом”, която в някой от сезоните можа да покаже кучката като човешко същество. Ало, вие от БНТ – като имате такива изумителни актьори в лицето на Мишо Билалов и Владо Пенев – не ви ли хрумна малко от малко да ги поразкършите и в други посоки? Щото байгън!)
 
Там
Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. (И сакън, вие от министерство на чалгурата, да не ми занареждате против пиратството и за ограбването на интелектуалния продукт! Осъзнайте се коя година сме и прочетете за отворения код. А може и да се замислите какво прави изостаналата ви съседка и не членка на ЕС по геокултурната си политика.)
Та така – аз съм на финала, рожденичката е излъчила някъде стотина серии. По-скоро е запълнила дупките между продуктовото си позициониране с по-половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри – в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-тната серия, но берекет версин.
Нека сме наясно с няколко неща. Че „Пепел от рози” е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм – спор няма. Поне не с мен.
Но...
И тук е голямото но.
Сериалът е завидно професионален – здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост – ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък – единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли – основно примамливи трапези (покана за същото). Не се смейте – преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман „Перла”. В жанра е и актьорската стилистика – някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими – момчето, което играе Керим – но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор. Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са, освен гадни бизнесмени, и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата, ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл – защото са жени. Политици, които, след една клинтънова грешка, рухват и се самоубиват. Любящи съпруги, които напускат мъжете си изнасилвачи и помагат на жертвата да докаже виновността им.
Всички тези герои преминават през веригите от математически изчислени перипетии – за да се следи сюжетът, да се поддържа напрежението, което пък да произвежда масов зрителски интерес или висок зрителски интерес у масите. Точно като у нас, нали? Нашите тв майстори също гонят това.
 
Цели, средства, резултати
Тук
Целта е само една. Печалба. Еднолична, фирмена, корпоративна. „Рейтинг” е тяхната „Осанна”. Висок рейтинг – повече реклами. Все повече реклами – все по-високи печалби – все повече видиотени граждани или формални и фактически емигранти.
Създаване на една пълнокръвна, пулсираща, ярка картина на България – у нейните жители и у нейните никога-гости – че това е най-помийната яма на европейската карта, където във вихрен оргазъм, в пот и във фекалии плуват престъпност, уродливост, проституция, кич, насилие, мизерия, подлост и всичко онова, обратно на доброто, красивото, умното. Кой да ни дойде, джанъм? И кой под 40 да остане?
Фукането с гледаемост, което по нескромното ми мнение могат да си позволят единствено екипите на „Стъклен дом” и „Под прикритие” – е малко смешно... На колко телевизии, извън блатото, продадохте „касовите си продукти”?
 
Там
Щото само „Пепел от рози” да не ви казвам в колко страни се гледа и за какви многомилионни аудитории иде реч... Турските продуценти и сценаристи не живеят в социализъм, доколкото знаем. Там печалбата не е мръсна дума. И се боя, че техните печалби са в десетки пъти по-големи от тези на нашите. Разликата е не само в мащаба на касовите успехи, разликата, която разболява останалите капки мой национализъм, е в средствата, в надстроените цели и в цивилизационните стратегии на турското телевизионно творчество.
От бегли погледи върху кой да е турски сериал (изгледала съм докрай само „Пепелта” и един „Любов назаем” заради страшния актьор Ервен Петтеккая) стават зрими няколкото задължителни етични послания, които се излъчват към местната турска аудитория:
-                     в света има порядък, баланс и в крайна сметка – справедливост;
-                     да се прави добро е хубаво и рано или късно носи добруване;
-                     да се греши е човешко;
-                     пътят към избавлението е в разкаянието;
-                     семейството е не гнездо от оси, а безотказна опора;
-                     да си богат е хубаво, да спиш спокойно – още по-хубаво;
-                     жената е човешко същество – не послушно добиче, а работещ и зрял член на обществото, съответно заслужава да бъде подкрепяна в стремежа си към социална и индивидуална активност;
-                     Бог съществува и вижда всичко: ако не сме постигнали любовта си с него, то поне да ни води страхът от гнева му.
Ясно е, че зад „зрелището”, което се хвърля на масите, стоят важни просветителски задачи – ограмотяване в полето на гражданските свободи и задължения, на половата равнопоставеност, на толерантността и пр. ценности, не особено налични в мюсюлманския манталитет. Покрай занимавките с какво-ще-стане, се изпращат послания, които работят за възпитание на онези части от обществото, които никога няма да узнаят колко са братята Карамазови, но ще са проследили пътя от престъплението към наказанието. Така – покрай страсти на парцали, се впръскват внушения и образци. На нас, стари вече циници, може да са ни много смешни идилиите, които струят от екрана – като, например, образът на затворите, които са досущ чайни, в които се играе табла и се води сладък лаф. Да, най-малкото сме гледали „Среднощен експрес” и допускаме какво е турски затвор, да, това е наглоока пропаганда – но тези сериали рисуват, освен имиджа, който искат да наложат за страната си, и цивилизационния модел, към който се стремят.
Посланията към задграничната аудитория са повече от послания. Те са геокултурна политика. Туризмът е по-страничният им обект на въздействие: „Истанбул е приказка, курортите ни – също, кухнята ни – неземна, младите знаят английски, напиването е само на разлъка, сексът преди брака е строго профилиран и пр”.
Генералната цел на телевизионната индустрия на „изостаналите” ни съседи е, естествено, една: Турция - достоен член на европейската ценностна система. Оттам - и на ЕС. Точка.
И няма никакво значение „мразим ли вековния си поробител” и какво иска тази или онази партия, а и самата ни страна по въпроса. Но да работиш за национална кауза, само по себе си е нещо, което не помним – камо ли направено с такъв хладен и дългосрочен политически ум (от години млади хора биват пращани да учат сценаристика и филмопроизводство в Щатите, нищо, че после не правят такива гангстерски шедьоври като нас), с такава целенасоченост, организация и многостранна ефективност.
Някъде това се случва.
Ще ми се да запитам очи в очи българските телевизионни продуценти и най-вече онези от тях, които ми внушават респект с интелигентността си – Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, защо не и Слави Трифонов, а и всички други - не дали спите спокойно, господа, а дали сте щастливи? Добре ли живеете игото си в тази среда - сред все повече примати, сред все повече мерзост и тъга?
Вие, които имахте най-мощната власт - тази на влиянието, вие знаехте кого качвате на публичната сцена – чалгари, митьопищови, реални или кандидат бандити и мутреси, вие ги качвате на подиума и произвеждате утайката в златен прашец. С пълното съзнание за тяхната нищожност и трудно скриваното си презрение: под алибито „народът това иска”. Продадохте си качествата на дявола и дебне ли спасение отнякъде?
Единично – може би. Колективно – едва ли. 
още от автора


21 - 04.07.2012 14:50

Турция ще върви напред, а ние - надолу
От: bulgarian

Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, Слави Трифонов - какви продуценти са те?Дошли тук от Сибир и Работещи единственно за каузата "Физическо Унищожение на коренното Население в България"
Те са, но и се държат като Еничари, наемници наети да разрушат нравственните устои на Високоцивилизационната
мощ на България отпреди промените 1989 год. Вече 23 год. се държат като Разрушители. Унищожават и заличават България.

Докато Турция - гради по-нататъшният си просперитет и възход.

Вече няма коренно Българско население. Има само Еничари, дошли като залатотърсачи тук в БГ.
Като хиени и лешояди нахвърлили се нагло и арогантно над своите жертви.
Дошли за да спечелят къвавите си пари върху труповете на избитото Коренно Българско население.

След разграбването - се връщат обратно в Сибир откъдето са и дошли.
Много добре го знаете това. Защо се правите на жертви. Вие сте палачите.
Ако все още не сте успяли да се наредите на хранилката, то вие се възмущавате от безидейността, безсилието, беззъбието
на "новото" - съвременно Бъл. изкуство.
Но като ви се отдаде възможност - запявате чалгиращата песен на разрушителите.

20 - 03.07.2012 18:28

До Ivanova
От: Alexander
"Вие какво очаквате - да се създаде фантастичен сюжет, в който страната ни е райско място, ли?"
Да, аз лично очаквам. Имам тотално неразбиране към всепроникващата идея за соц-реализъм (разбирай социален) във всички форми на съвременно ни изкуство - кино, литература, дори музика. Не проумявам откъде и защо се появи тази идея, че ако даден сюжет не е взет директно от битовизма на настоящето, то продуктът не струва и няма да привлече аудитория. Нима в споменатото американско кино всички филми и сериали разискват социални драми и злободневни сюжети? Къде остават жанрове като фантастика, фентъзи, приключения, уестърн, ситкоми, хорър, та дори и еднопластови любовни драми? Все жанрове, в които българското кино от "онова" минало имаше реални продукти, преди да дойде ерата на безкрайния соц-реализъм. Турската индустрия не прави нищо повече от това да копира споменатата американска - в разбирането си, че "киното е приказка", а не само и единствено грозното огледало на действителността, както го приемаме у нас.
19 - 03.07.2012 16:01

???
От: Ivanova
Интересно - през цялото време имам усещането, че се притеснявате от това, че гледате турски сериали - "изгледала съм само..., него го гледах само заради ....". По отношение на представянето на България в сериалите ни - Вие какво очаквате - да се създаде фантастичен сюжет, в който страната ни е райско място, ли? Действителността в България е такава: шуробаджанащина, далавери, мутри, пране на пари, престъпност, простотия навсякъде. Ще има ли гледаемост според Вас сериал, който не отразява реалното състояние на родината ни, действителните взаимоотношения между хората? И скромното ми лично мнение - "Под прикритие" е един от най-добрите български сериали и много американски продукции не могат да му стъпят на малкия пръст, въпреки слабата игра на главния герой; "Стъклен дом" и "Седем часа разлика" поне в първите си сезони бяха изключително интригуващи, направени с високо ниво на професионализъм, макар че в следващите няколко сезона определено избозяха. Да, Турция е по-напред в много отношения от България, но сериалите ѝ определено са пълна скръб. Тях ги гледат само дълбоко отегчени от живота си домакини и дами в пенсионна възраст.
18 - 02.07.2012 20:22

Най-после видяхме, че царят е гол
От: Дарина
Отдавна се измъчвам от мисълта, че не съм в ред, щото нито един от нашите прехвалени сериали не можа да ме "хване" и накара да чакам следващия епизод. Гледах някои от турските сериали по принуда - за да се опазя от бликащите отвсякъде престъпност, натурализъм и насилие. Гледайки "Стъклен дом" и другите халтури, имах усещането, че някой ми пробутва менте американска продукция и се опитва да ме убеди, че стоката му е оригинална. Може да се каже, че има нещо оригинално - бруталността, духовната нищета, псевдовъзможностите на сценаристите. Какви послания отправят, какви чувства внушават? В турските поне има надежда, борба за справедливост, интелигентно поднесени и обосновани ситуации и решения. И актьорите не играят като изнасилени. Не съм маниачка на тема тв сериали, но и в малкото време, което им отделям, не искам да се чувствам унижена от бездарните произведения на филмового ни безсилие.
17 - 02.07.2012 18:38

Лошо е да си наивен днес
От: Йордан Детев
Сега всеки взел се за интелектуалец в България бързо грабва менторската тога и започва да поучава:
Българите са алчни, прости, безскрупулни, без морал. На тях им дай чалгата, далаверата и гадостта. За тях няма нищо родно, нищо свято, а думи като патриотизъм са отровни. В тази чудна медийна среда да хвалиш турските сериали си е направо разкош. Е, тук-там, отвреме-навреме може и да ги покритикуваш - този актьор е слабичък, ама с европеидно поведение, онази кадъна не става за ролята и т.н. Току-виж сме станали филиал на турската театрална и филмова академия, барем на начин на живот да се понаучим, че то това, нашето, живот ли е?
 |« < 1 2 3 4 5 6 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”