Защо Пепел от рози е по-смислен от всички родни сериали?
И защо Турция ще върви напред, а ние - надолу!
Единственото добро нещо в българските сериали са актьорите.
Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва), са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността.
Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида – това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко.
Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната -телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!
Сюжети и хора
Тук
Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите – тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи – освен фризьорките и охраната. Всички взаимно се подозират – дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции.
Това само в последната серия на „Стъклен дом” - един от двата бг сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия „Под прикритие”. Опитах и „Етажна собственост”, „Столичани в повече”, „Отплата”, „Домашен арест”, „Сутрешен блок” – повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на „Кантора Митрани” – отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път.
Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности. Садомазохизъм, нихилизъм и атеизъм. Прекрасни актьори – крепостни на „своята медия”, на които и един метеоризъм (пръцкане) не им е позволено да сторят при „конкурентите”. Теглене на воловете по една бразда от начало до край – без никакво драматургично поле да покажат в героите си и онази част от дявола, която е ангелска. (Самотни изключения като героинята на магнетичната Яна Маринова в „Стъклен дом”, която в някой от сезоните можа да покаже кучката като човешко същество. Ало, вие от БНТ – като имате такива изумителни актьори в лицето на Мишо Билалов и Владо Пенев – не ви ли хрумна малко от малко да ги поразкършите и в други посоки? Щото байгън!)
Там
Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. (И сакън, вие от министерство на чалгурата, да не ми занареждате против пиратството и за ограбването на интелектуалния продукт! Осъзнайте се коя година сме и прочетете за отворения код. А може и да се замислите какво прави изостаналата ви съседка и не членка на ЕС по геокултурната си политика.)
Та така – аз съм на финала, рожденичката е излъчила някъде стотина серии. По-скоро е запълнила дупките между продуктовото си позициониране с по-половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри – в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-тната серия, но берекет версин.
Нека сме наясно с няколко неща. Че „Пепел от рози” е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм – спор няма. Поне не с мен.
Но...
И тук е голямото но.
Сериалът е завидно професионален – здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост – ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък – единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли – основно примамливи трапези (покана за същото). Не се смейте – преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман „Перла”. В жанра е и актьорската стилистика – някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими – момчето, което играе Керим – но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор. Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са, освен гадни бизнесмени, и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата, ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл – защото са жени. Политици, които, след една клинтънова грешка, рухват и се самоубиват. Любящи съпруги, които напускат мъжете си изнасилвачи и помагат на жертвата да докаже виновността им.
Всички тези герои преминават през веригите от математически изчислени перипетии – за да се следи сюжетът, да се поддържа напрежението, което пък да произвежда масов зрителски интерес или висок зрителски интерес у масите. Точно като у нас, нали? Нашите тв майстори също гонят това.
Цели, средства, резултати
Тук
Целта е само една. Печалба. Еднолична, фирмена, корпоративна. „Рейтинг” е тяхната „Осанна”. Висок рейтинг – повече реклами. Все повече реклами – все по-високи печалби – все повече видиотени граждани или формални и фактически емигранти.
Създаване на една пълнокръвна, пулсираща, ярка картина на България – у нейните жители и у нейните никога-гости – че това е най-помийната яма на европейската карта, където във вихрен оргазъм, в пот и във фекалии плуват престъпност, уродливост, проституция, кич, насилие, мизерия, подлост и всичко онова, обратно на доброто, красивото, умното. Кой да ни дойде, джанъм? И кой под 40 да остане?
Фукането с гледаемост, което по нескромното ми мнение могат да си позволят единствено екипите на „Стъклен дом” и „Под прикритие” – е малко смешно... На колко телевизии, извън блатото, продадохте „касовите си продукти”?
Там
Щото само „Пепел от рози” да не ви казвам в колко страни се гледа и за какви многомилионни аудитории иде реч... Турските продуценти и сценаристи не живеят в социализъм, доколкото знаем. Там печалбата не е мръсна дума. И се боя, че техните печалби са в десетки пъти по-големи от тези на нашите. Разликата е не само в мащаба на касовите успехи, разликата, която разболява останалите капки мой национализъм, е в средствата, в надстроените цели и в цивилизационните стратегии на турското телевизионно творчество.
От бегли погледи върху кой да е турски сериал (изгледала съм докрай само „Пепелта” и един „Любов назаем” заради страшния актьор Ервен Петтеккая) стават зрими няколкото задължителни етични послания, които се излъчват към местната турска аудитория:
- в света има порядък, баланс и в крайна сметка – справедливост;
- да се прави добро е хубаво и рано или късно носи добруване;
- да се греши е човешко;
- пътят към избавлението е в разкаянието;
- семейството е не гнездо от оси, а безотказна опора;
- да си богат е хубаво, да спиш спокойно – още по-хубаво;
- жената е човешко същество – не послушно добиче, а работещ и зрял член на обществото, съответно заслужава да бъде подкрепяна в стремежа си към социална и индивидуална активност;
- Бог съществува и вижда всичко: ако не сме постигнали любовта си с него, то поне да ни води страхът от гнева му.
Ясно е, че зад „зрелището”, което се хвърля на масите, стоят важни просветителски задачи – ограмотяване в полето на гражданските свободи и задължения, на половата равнопоставеност, на толерантността и пр. ценности, не особено налични в мюсюлманския манталитет. Покрай занимавките с какво-ще-стане, се изпращат послания, които работят за възпитание на онези части от обществото, които никога няма да узнаят колко са братята Карамазови, но ще са проследили пътя от престъплението към наказанието. Така – покрай страсти на парцали, се впръскват внушения и образци. На нас, стари вече циници, може да са ни много смешни идилиите, които струят от екрана – като, например, образът на затворите, които са досущ чайни, в които се играе табла и се води сладък лаф. Да, най-малкото сме гледали „Среднощен експрес” и допускаме какво е турски затвор, да, това е наглоока пропаганда – но тези сериали рисуват, освен имиджа, който искат да наложат за страната си, и цивилизационния модел, към който се стремят.
Посланията към задграничната аудитория са повече от послания. Те са геокултурна политика. Туризмът е по-страничният им обект на въздействие: „Истанбул е приказка, курортите ни – също, кухнята ни – неземна, младите знаят английски, напиването е само на разлъка, сексът преди брака е строго профилиран и пр”.
Генералната цел на телевизионната индустрия на „изостаналите” ни съседи е, естествено, една: Турция - достоен член на европейската ценностна система. Оттам - и на ЕС. Точка.
И няма никакво значение „мразим ли вековния си поробител” и какво иска тази или онази партия, а и самата ни страна по въпроса. Но да работиш за национална кауза, само по себе си е нещо, което не помним – камо ли направено с такъв хладен и дългосрочен политически ум (от години млади хора биват пращани да учат сценаристика и филмопроизводство в Щатите, нищо, че после не правят такива гангстерски шедьоври като нас), с такава целенасоченост, организация и многостранна ефективност.
Някъде това се случва.
Ще ми се да запитам очи в очи българските телевизионни продуценти и най-вече онези от тях, които ми внушават респект с интелигентността си – Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, защо не и Слави Трифонов, а и всички други - не дали спите спокойно, господа, а дали сте щастливи? Добре ли живеете игото си в тази среда - сред все повече примати, сред все повече мерзост и тъга?
Вие, които имахте най-мощната власт - тази на влиянието, вие знаехте кого качвате на публичната сцена – чалгари, митьопищови, реални или кандидат бандити и мутреси, вие ги качвате на подиума и произвеждате утайката в златен прашец. С пълното съзнание за тяхната нищожност и трудно скриваното си презрение: под алибито „народът това иска”. Продадохте си качествата на дявола и дебне ли спасение отнякъде?
Единично – може би. Колективно – едва ли.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
26 - 17.07.2012 14:47
komentar
komentar
От: veska
sıglasna sım turskite seriali sa kaçestveni
25 - 15.07.2012 01:53
От: Dina Vasileva
Не гледам турски сериали. Нито български. Нямам и желание да го правя.
За сметка на това пък обожавам азиатските продукции-корейски,тайвански и особено японски.Лично за мен, няма по-добро от източно-азиатското кино.
Какво ми хвалите българските актьори- не могат да стъпят дори на малкия пръст на азиатците. Питайте ме за някой съвременен български актьор- не знам нито един, но не се срамувам от това.За турски пък да не говоря.Но пък веднага мога да ви изброя поне 10-тима азиатци, които са ми направили страхотно впечатление като актьори и от това също не се срамувам. Гледам си японските и корейските филми и се кефя максимално, защото само на тях успявам да се смея от сърце и да плача от сърце. Там успявам да намеря това, което мога да искам от един филм и това е важното. Макар да сме свикнали да гледаме на "жълтурите" от високо и с предрасъдъци, можем да научим много от тях. Тези хора успяват да бръкнат много яко в сърцето и мозъка на човек. Правт го, повярвайте, и то доста добре го правят. В сравнение с реализма представен в японските продукции и посланията, които отправят към зрителя, българските, турските, че и американските бози наречени сериали, могат само ряпа да ядат. Да правите сравнителни анализи и генерални заключения за живота, възоснова на някакви измислени сапунки, си е меко казано смешно. Не се вживявайте толкова и оставете хората да гледат каквото си искат. Избора си е техен. Поне сега го имат. Ако го нямаха, ето тогава щеше да е проблем, но щом го имат, ще гледат: един -" Хитър Петър", друг -"Али Баба", трети -"Хон Гил Дон", четвърти- "Седемте самураи". А че някой написал нещо , а двадесет му се връзват-голям праз.
За сметка на това пък обожавам азиатските продукции-корейски,тайвански и особено японски.Лично за мен, няма по-добро от източно-азиатското кино.
Какво ми хвалите българските актьори- не могат да стъпят дори на малкия пръст на азиатците. Питайте ме за някой съвременен български актьор- не знам нито един, но не се срамувам от това.За турски пък да не говоря.Но пък веднага мога да ви изброя поне 10-тима азиатци, които са ми направили страхотно впечатление като актьори и от това също не се срамувам. Гледам си японските и корейските филми и се кефя максимално, защото само на тях успявам да се смея от сърце и да плача от сърце. Там успявам да намеря това, което мога да искам от един филм и това е важното. Макар да сме свикнали да гледаме на "жълтурите" от високо и с предрасъдъци, можем да научим много от тях. Тези хора успяват да бръкнат много яко в сърцето и мозъка на човек. Правт го, повярвайте, и то доста добре го правят. В сравнение с реализма представен в японските продукции и посланията, които отправят към зрителя, българските, турските, че и американските бози наречени сериали, могат само ряпа да ядат. Да правите сравнителни анализи и генерални заключения за живота, възоснова на някакви измислени сапунки, си е меко казано смешно. Не се вживявайте толкова и оставете хората да гледат каквото си искат. Избора си е техен. Поне сега го имат. Ако го нямаха, ето тогава щеше да е проблем, но щом го имат, ще гледат: един -" Хитър Петър", друг -"Али Баба", трети -"Хон Гил Дон", четвърти- "Седемте самураи". А че някой написал нещо , а двадесет му се връзват-голям праз.
24 - 15.07.2012 01:40
Мнение за турските сериали
Мнение за турските сериали
От: Ivanova
Много съм впечатлена от от статията на г-жа Аве Иванова. Силна позиция и изключително добре мотивирано мнение.
Прочетох, накои от коментарите написани по повод статията. Не мога да разбера едно, защо уж много интелигентни хора непрекъснато дават мнение, кой трябва и от кого се гледат турските сериали! Господа, турски сериали се гледат от всички /независимо от възрастовата група/. Защо? Защото повечето от тях имат чудесни сценарии, великолепни актьори, страхотна режисьорска и операторска работа!До преди няколко години не съм и помисляла за Турция, като страна, която ще ме накара да проявя интерес към филмовото й изкуство/още по-малко пък да гледам турски сериали/, но както казва чудесният писател Герги Мишев, когато на лице е нещо добро/ има предвид точно турските сериали/, никой не може да го отрече. Там, както пише той изпратиха над 200 момчета и момичета да учат в USA филмово изкуство,да учат в тахните школи, как се пишат добри сценарии и разултатите са налице.
У НАС
Не може многоуважаеми г-да Гочев, Митовски и да не изброявам другите да допрем да участват чалгаджииките Бони, Емилия и сие, Златка русата, Златка не знам коя си и още кои си събирани от кол и въже само и само да вържем евтин рейтинг без покритие.
Извинете, но г-жа Ирена Милянкова /засега известна с това,че видите ли родила на 13 години или на 14 " страхотен героизъм" /,която игра Съни в "Под прикритие" е един тотален кошмар. Тя фъфли, няма никакво екранно присъствие и не ми се пише за нея, за да не губя време. Не съм особено съгласна с мнението на Аве Иванова по повод играта на Яна Маринова във "Стълен дом". Нека разграничим истеричната игра на Маринова от магнетичната и това,че да изградиш роля на кучка не е лесна работа, но явно вопиющата нужда на Яна Маринова за себедоказване допира за съжеление само до истериката, а само с това образ не се прави.
Но на фона на всичко останало, може би сте права г-жо Иванова.
Няма да коментирам дъщерята на режисьора Гочев в ролята на "най-красивата българка",това надхвърли и най-смелите мечти на българина за красота.Да бе проявил малко скромност или малка обективност г-н Гочев, поне от позицията си на режисьор.
Да поговорим за нашите сериали.
"Столичани в повече"," Домашен арест", " Женени с деца по български" Това да го глаеда човек е жива инквизиция! Какви рейтинги бе, господа, кого заблуждавате! Тези сериали са потрес!
От кога имаме МОЛ-ове, та вече живеем, спим, ядем, изкарваме си любовните кирливи ризи ...всичко за продан,...скучно, безсилие при сценаристите, неправдоподобно!
Съжелявам,може да звучи негативно, но докато не кажем откровено, какво не ни достига, все така щте кретаме най-отзад на опашката.
Някой беше написал за сериала "Под прикритие", че е добър. Не не е добър! Той е скучен и не добре мотивиран. Дори да бяха взели само от случаите изнесени в медиите за гангстерските войни, би станал добър сценарий. Не знам, може да са опитали, но резултатът е печален.
Не се извинявам за написаното, следя българските сериали и нови филми, надявам се вместо коментар - 'Абе, те ли ще ми кажат на мен, аз съм велик'- да се замислят господата, защо го пишем и дали не е през болка.
Тогава ще има смисъл, а дотогава, здравейте турски сериали, добре, че
ви има!!!
Иванова
Прочетох, накои от коментарите написани по повод статията. Не мога да разбера едно, защо уж много интелигентни хора непрекъснато дават мнение, кой трябва и от кого се гледат турските сериали! Господа, турски сериали се гледат от всички /независимо от възрастовата група/. Защо? Защото повечето от тях имат чудесни сценарии, великолепни актьори, страхотна режисьорска и операторска работа!До преди няколко години не съм и помисляла за Турция, като страна, която ще ме накара да проявя интерес към филмовото й изкуство/още по-малко пък да гледам турски сериали/, но както казва чудесният писател Герги Мишев, когато на лице е нещо добро/ има предвид точно турските сериали/, никой не може да го отрече. Там, както пише той изпратиха над 200 момчета и момичета да учат в USA филмово изкуство,да учат в тахните школи, как се пишат добри сценарии и разултатите са налице.
У НАС
Не може многоуважаеми г-да Гочев, Митовски и да не изброявам другите да допрем да участват чалгаджииките Бони, Емилия и сие, Златка русата, Златка не знам коя си и още кои си събирани от кол и въже само и само да вържем евтин рейтинг без покритие.
Извинете, но г-жа Ирена Милянкова /засега известна с това,че видите ли родила на 13 години или на 14 " страхотен героизъм" /,която игра Съни в "Под прикритие" е един тотален кошмар. Тя фъфли, няма никакво екранно присъствие и не ми се пише за нея, за да не губя време. Не съм особено съгласна с мнението на Аве Иванова по повод играта на Яна Маринова във "Стълен дом". Нека разграничим истеричната игра на Маринова от магнетичната и това,че да изградиш роля на кучка не е лесна работа, но явно вопиющата нужда на Яна Маринова за себедоказване допира за съжеление само до истериката, а само с това образ не се прави.
Но на фона на всичко останало, може би сте права г-жо Иванова.
Няма да коментирам дъщерята на режисьора Гочев в ролята на "най-красивата българка",това надхвърли и най-смелите мечти на българина за красота.Да бе проявил малко скромност или малка обективност г-н Гочев, поне от позицията си на режисьор.
Да поговорим за нашите сериали.
"Столичани в повече"," Домашен арест", " Женени с деца по български" Това да го глаеда човек е жива инквизиция! Какви рейтинги бе, господа, кого заблуждавате! Тези сериали са потрес!
От кога имаме МОЛ-ове, та вече живеем, спим, ядем, изкарваме си любовните кирливи ризи ...всичко за продан,...скучно, безсилие при сценаристите, неправдоподобно!
Съжелявам,може да звучи негативно, но докато не кажем откровено, какво не ни достига, все така щте кретаме най-отзад на опашката.
Някой беше написал за сериала "Под прикритие", че е добър. Не не е добър! Той е скучен и не добре мотивиран. Дори да бяха взели само от случаите изнесени в медиите за гангстерските войни, би станал добър сценарий. Не знам, може да са опитали, но резултатът е печален.
Не се извинявам за написаното, следя българските сериали и нови филми, надявам се вместо коментар - 'Абе, те ли ще ми кажат на мен, аз съм велик'- да се замислят господата, защо го пишем и дали не е през болка.
Тогава ще има смисъл, а дотогава, здравейте турски сериали, добре, че
ви има!!!
Иванова
23 - 04.07.2012 18:12
От: Nina
Радвам се че прочетох статията и напълно съм съгласна с авторката.Същите ценности и внушения има и във филмите Перла и Забраненият плод(само тях съм гледала) Нашите деца и нашето съвременно поколение не е имало възможността да гледа и да му бъде показано какво е любовта, ролята на семейството и действителното влияние на парите и богатството - така както е по целия свят. Българските критерии за любовта и семейството се размиха някъде между чалгата, като вид култура и скоростното възникване на милионерите. В момента за младите ценностите се диктуват от тези два фактора. Няма български сериал с подобна насоченост(освен може би Дом за нашите деца навремето)жалко!!
22 - 04.07.2012 16:34
С благодарност!
С благодарност!
От: Stoyanova
Госпожо Иванова, позволете ми да Ви изкажа възхищението си за тази статия, написана с толкова кипящ гняв и с прецизна дисекция, за компетентния анализ, позицията и смелостта!
