Бойкотът на нинджата
Любопитно е как рекламите се съобразяват със сезоните – през зимата едни, през лятото съвсем други. Любопитно е също как се съобразяват с акцентите на програмата – правило ли ви е впечатление, например, че от началото на Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна рекламите са предимно удоволствени, а не превантивни – бира, супер телевизор, кока-кола... Съвсем различно рекламно присъствие по БНТ 1от другите телевизии, където рекламите, предпазващи ни от най-различни поражения, изобилстват. Футболът е забавление, следователно, няма нужда да се напомня на потребителя, че е същество уязвимо, по-добре е да се подчертава, че е същество-в-повече от всекидневието и досадния бит. Същество, излизащо извън себе си – в рекламата на кока-кола се превръща в най-различни странни същества, единствената цел на които е да се кефят на живота. Тия са в неистовство и изстъпление, кажи го бесовщина, но има и кротки – един татко тихо гали с ръка телевизора, в който е влязла дъщеря му. Семейна обич – и към вещта, и към потомството. Идилията и комфортът вкъщи – рожба на телевизора и на програмите/рекламите по/в него…
Подсъзнателни внушения, макар на повърхността рекламите да не са от най-достоверните. Една от доста нескопосните по отношение на правдивостта е рекламиращата HD пакета на blizoo за излъчването на мачовете от Европейското – домакинът е с една фланелка, която носят различни клубни отбори и нито един национален (бяло и червено райе – екип на английския Съндърланд, на холандския Айндховен, на сръбския Цървена звезда), но още по-фрапантна е светлосинята фланелка на Аржентина – страна, която ако ще да се скъса от мерак и победи, няма как да играе в първенството на Европа. Но, да речем, че в случая кой каквато фланелка имал, такава награбил, но какво да речем за рекламата на Vivacom, ако не се лъжа, акцентираща на свръхреалистичното изображение – „все едно си там“, както гласи слоганът. Сред поредицата от екшън сцени със супергерои, рекламното филмче накрая завършва с един самурай, кротко пиещ сакето си, който изведнъж хвърля нож срещу зрителя – а-ха, да го прободе. Пробожда, обаче, не него, а един нинджа, дебнещ зад завесата. Изненадата: нинджата дебне с лице към самурая, той хвърля ножа, пробожда го, но кой знае защо, ножът стърчи от гърба на тъмния воин, а не се вдълбава още в гърдите му. Е, знайно е защо – ако сме верни на истината, ще бъдем неверни на ефекта. Рекламната кампания на Vivacom през 2011-а печели наградата на Асоциацията на рекламните агенции Effieза ефективност и изглежда авторите й вече са решили, че каквото и да предложат – все ще мине. Само че тук идва един въпрос, който един по-мнителен потребител веднага би си задал: след като рекламодателите са толкова непридирчиви към истината в своите рекламни филмчета, колко придирчиви ще бъдат към стоката/услугата, която предлагат? Няма ли и там да са такива небрежни, както и в това, което трябва да ме изкуши? И хоп! – хайде един потребител по-малко…
Според Маршал Маклуън, рекламите са не друго, а добрите телевизионни новини. Което, всъщност, веднага ни навежда на мисълта, че – ако следваме неправдоподобието на някои от българските телевизионни реклами, добрите телевизионни новини са неправдоподобни телевизионни новини. И ето как, съвсем без да искат, рекламодателите и техните рекламни агенции стигат до нещо, от което най-вероятно ще ги втресе – бойкот на управлението. Поставяйки под съмнение всички добри новини, които властта се опитва да ни съобщи…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
