Български  |  English

Свят-в-направа

 

Може ли Квебек и кризата, разразила се тук, да послужат за по-доброто разбиране на света? Да, отговаря Ален Бадиу, един от най-известните и будещи несъгласия френски философи днес, бивш лидер от май 68, който не се отрича от маоисткото си минало.
- Какво мислите за студентският конфликт в Квебек?
- Това, което преди всичко ме интересува, е размахът на случващото се и решителността, която се съдържа в него. Всъщност, това, което става у вас, е една твърда и продължителна съпротива срещу едно световно явление: бизнес моделът да се прилага към всички човешки дейности, каквито и да са те. Университетът трябвало да се самофинансира като бизнеса; докато, в същото време, исторически, университетът се е изградил според съвсем други правила. Очевидно, конфликтът приема една специфична, твърде местна форма на борба срещу програмата за увеличение на университетските такси, като после се разпростира срещу начина, по който правителството управлява кризата. Но, в основата на това надигане, добре се усеща субектът, който се бунтува срещу идеята, че бизнесът е парадигмата на всяко нещо. И този елемент в протеста засега събужда много широк дебат, който засяга всички ни и чийто изход не е предсказуем.
- Откривате ли прилики със студентския бунт от май 1968 година, когато като маоистки ръководител призовавахте към революция?
- Да, в начина да се правят нещата, в поведението, в изобретателността на протестиращите. Това е първото припомняне на май 68, първият голям отглас на оная субектност – активна, радостна, сияеща, която не се отказва от битката, ако се наложи. Като очевидно се радва на симпатия сред населението, дори ако разделя квебекското общество. Точно както беше през 1968г. Студентите се радваха на симпатия, но на изборите през юни 1969, които партията на генерал дьо Гол спечели, стана ясно, че френското общество е напълно разделено.
-Срещата ви с Квебек датира от онези години.
- Точно така. Веднага след май 68 отидох в Монреал като наблюдател за правата на човека в процеса на Пиер Валиер и Шарл Ганьон[1]. Това беше първият ми контакт, първото ми потапяне в особеностите на Квебек, които ми направиха силно впечатление.
- Посветихте на квебекското общество цяла глава в книгата си „Logiques des mondes”. Квебек стимулира ли ви да мислите света?
- В цялостната постройка на книгата, Квебек играе преди всичко ролята на пример. Но сте прав, когато говорите за стимулиране. В квебекската история са събрани много черти от световната история от векове насам: стара европейска колонизация, изключително присъствие на две големи световни сили: английската и френската и т.н. Подобно нещо няма никъде другаде. Това е създало едно общество, една субектност, съчетала понятия, които обикновено не са съчетаеми. И тъкмо това наричам аз „свят”, истински свят. Историята на Квебек е белязана от явления, които са едновременно изключително специфични и имат, все пак, универсален новаторски аспект. Такъв е и сегашният случай. Бих казал, че никога не трябва да изпускаме Квебек от погледа си.
- Казвате, че Квебек е „ставащ свят”. Какво значи за вас „свят”?
- Най-общо, „свят” е режим на отношения между идентичности и различия. За да кажем кое е особеното в този свят, за да опростим, нека вземем един човешки свят. Трябва да са налице идентичности – национални, езикови, общо съзнание за принадлежност към този свят и т.н. – трябват и различия. В случая с Квебек, разбира се, френският език е елемент от самоличността, но той е задължително във връзка с всеприсъстващата англофония и с факта, че е имало и още има американски индианци, които не са директно в тази самоличност, и т.н. От тази гледна точка, Квебек има съвсем особена история. Говоря за него като за един все още отворен „свят-в-направа”. Защото не съм сигурен, че Квебек е решил вече проблема на света, в който се превръща в момента. Епизодът с бунта е част от това, от квебекския „свят-в-направа”, затова той е интересен и важен за всички ни.
- Но нима всяко общество не е „свят-в-направа”? Например Франция?
- Идентичностите при нея са по-сковани и стереотипирани. Това е страна в латентна криза, стара планетарна велика сила, която не знае какво да прави с изгубеното си величие. От тази гледна точка, Франция е поне толкова свят, който се разпада, колкото и „свят-в-направа”. Моята теза е, че на Франция трябва да й се тури край.
- Моля?
- Отдавна мисля, че Франция трябва да се слее с Германия. И съм много доволен, че и други, като Мишел Сер, днес са на моето мнение. Сама Франция няма повече бъдеще. Европа прилича на впряг, който се клатушка, видяхме това с Гърция, а всички признават, че Франция и Германия образуват твърдото ядро на Европа. Сливането ще позволи да се изправим срещу другите велики икономически сили, нещо, на което не са способни днес нито Франция, нито Германия, нито Европа. Френската и германската икономики са вече така тясно свързани, че това ядро може да се осъществи политически. Това може да се случи под гъвкавата форма на федерална държава, каквато Германия вече е.
- Каквато е и Канада... Индепендентистите, обаче, се надяват, че проявите на солидарност, предизвикани от кризата, ще послужат на тяхната кауза. Всичко започва отново?
- Разбира се, не познавам достатъчно отвътре историята на Квебек, за да го кажа. Но аз не вярвам много на индепендентизмите. От двайсет или трийсет години присъстваме на разпадането на национални цялости, понякога на абсолютното им раздробяване. Югославия, Чехословакия, Сомалия, Конго... Трябва много да внимаваме за истинския обхват на разпадането на държавни образувания. Това са негативни явления в съвременния поток на историята, често те са отговорни за трагични ситуации. Обаче вие ще ми кажете: „Ама Квебек не е такъв!”
- Взимате ми думите от устата.
- Не бих заел спонтанно позиция за откъсването на Квебек без наистина силни аргументи. Не съм сигурен, че пътят на квебекския „свят-в-направа” се нуждае наистина от държавния сепаратизъм. Мисля, че може да се водят преговори за съответстващи на обществото федерализации и че това е по-добро решение.
Франсоа Говен
Le Devoir, 11 юни 2012 г.
 


[1] Квебекски леви активисти, членове на Фронта за освобождаване на Квебек, съдени през 1968 г. (бел. ред.)
 
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”