Квебек: публичният разум в действие
Започна да тече петият месец от началото на Кленовата пролет. Така наричат вече по цял свят студентските протести в канадската провинция Квебек. Те започнаха на 13 февруари, когато учащите се във Факултета по изкуства на Университета на Квебек в Монреал (UQAM) и техните колеги от Факултета по социология на Университета Лавал в град Квебек посрещнаха с бойкот на занятията намерението на провинциалното правителство да увеличи със 75% таксите за обучение в публичните университети и колежи. През следващите две седмици към тях се присъединиха още 100 000 студенти. На 21 март Националното събрание на Квебек гласува бюджета на провинцията и узакони увеличението. На следващия ден около 250 000 души излязоха на протестно шествие в Монреал. Лозунгите им бяха: „Образованието не е стока за продан!“, „Образованието е право!“ и „Улицата е наша!“. Същия ден беше организирано и контрашествие в подкрепа на правителството. В него се включиха няколко десетки граждани, убедени, че който иска да учи, трябва да може да си плаща за това.
Тази диспропорция, обаче, в никакъв случай не отразява действителното съотношение между позициите „за“ и „против“ увеличението на студентските такси. В големите градове преобладава втората; в по-малките населени места - първата. Към днешна дата 49% от гражданите на Квебек са твърдо на страната на протестиращите студенти. Останалите или се колебаят, или безусловно подкрепят либералното правителство на Жан Шаре.
С всеки изминал ден социалното напрежение ескалира. В периода между края на февруари и втората половина на май бяха проведени няколкостотин протестни шествия срещу политиката на постепенно оттегляне на държавата от финансирането на висшето образование. В метрополията Монреал и в едноименната столица на провинцията такива имаше буквално всеки ден и всяка нощ. Сред десетките и стотици хиляди демонстранти от време на време се промъкваха и съвсем малко на брой, но добре организирани, погромаджии. Те чупеха витрини и автомобили. Студентските организации категорично се разграничиха от тях, като в отделни случаи останаха неразсеяни съмнения, че мускулестите и прекомерно разярени екстремисти са, всъщност, добре обучени провокатори от полицията. До средата на май бяха извършени повече от 1250 ареста.
С цел да възстанови реда, на 18 май Националното събрание на Квебек, доминирано от либерали, прие внесения от правителството Специален закон 78. Той постановява отмяна на редовната зимна сесия на учебната 2011/2012 г., пренасрочване на същата за периода от средата на август до края на септември 2012 г. и редица мерки, ограничаващи гражданското право на колективен публичен протест. Законът задължава също така организаторите на протестни шествия, в които ще участват повече от 50 човека, да съобщават на полицията осем часа преди началото им точния час и маршрута. Ако полицейските служители преценят, че те застрашават обществения ред, собствеността и сигурността на гражданите, имат право да изискат съответните промени. Освен това, забранява окупирането на обществени сгради, включително и на територията на кампусите, както и подстрекаването на неутрални лица към протестни действия. При нарушаването му се предвиждат глоби от 1000 до 5000 долара, ако нарушителят е обикновен демонстрант; от 7000 до 35 000 долара, ако той е ръководител или официален представител на организация; и от 25 000 до 125 000 долара, ако става въпрос за колективен морален субект (синдикат, НПО и пр.).
Като цяло, управляващите не успяха да убедят обществото, че Специалният закон е в негов интерес. Двата им основни аргумента – че в случая той защитава индивидуалните права на студентите, които искат да продължат следването си в нормални условия; и че подобни закони има и в други демократични страни – бяха лесно обезсилени от говорителите на студентските организации. Те заявиха, че студентите, гласували свободно и демократично против стачката, трябва да приемат моралния авторитет, излъчен от волята на мнозинството, гласувало за нея; както и че квебекските законодатели трябва да се съобразяват преди всичко с политическите традиции и моралните ценности на квебекското общество, белязани от духа на пацифизма и идеята за приоритета на фундаменталните граждански права и свободи над позитивното право. С други думи, ако, да речем, във Франция и в Германия гражданското общество е приело правото му на публичен мирен протест да бъде повече или по-малко ограничено от специален закон, това по никакъв начин не задължава гражданите на Квебек да сторят същото. Още повече, че въпросното право им е гарантирано и от Хартата на правата и свободите на Канада.
Дори дясната преса беше принудена да признае, че Шаре и компания са допуснали фатална стратегическа грешка. Техният „закон – полицейска палка“, както го кръстиха протестиращите студенти, предизвика обратен ефект. На 22 май видях с очите си и чух с ушите си около 300 000 човека да скандират по улиците на Монреал „Един образован народ никога не ще бъде победен!“ и „Няма да се огънем пред специалния закон!“. А на следващия ден в град Квебек се заговорих с много възрастен човек, излязъл на терасата на дома си, за да се порадва на майското слънце. На главата си носеше войнишка барета, а на ревера си – червен квадрат. Взаимно се окуражихме като подрепящи студентите. Никога няма да забравя неговите думи: „Не съм се бил навремето с фашистите в Европа, за да ме управляват днес тук.“ Думите на стареца бяха особено силен израз на нещо, което американската теоретичка на морала и политиката Марта Нусбаум нарича „демократична чувствителност“. На това място в света тя е изключително изострена. Именно от нея беше воден и един мъж на около 50 години, който, преоблечен като Дядо Коледа, приветстваше от прозореца на апартамента си демонстрантите в Монреал, като крещеше с всичка сила: „Деца, не бъдете послушни, не се подчинявайте! Дядо Коледа ви пази!“. Но и без тази закрила, те вече бяха избрали гражданското неподчинение.
Междувременно, славата им се разнесе далеч извън пределите на Квебек. Символът на тяхното движение, червен квадрат, вече може да се види върху дрехите и телата на мъже и жени в Отава, Торонто, Калгари, Ванкувър, Ню Йорк, Париж, Лондон, Брюксел, Мелбърн. В повечето от тези градове бяха организирани и манифестации в духа, стила и цвета на квебекските.
Протестиращите квебекски студенти и техните симпатизанти са единодушни, че не протестират срещу конкретното увеличение от 1780 долара, което е повече от поносимо на фона на икономическото състояние на провинцията и платежоспособността на домакинствата. Още повече, че то е разсрочено в рамките на седем години. С други думи, в периода между 2012 и 2019 г. сметката на всеки един студент ще се увеличава с 254 долара годишно. В условия на трудов пазар, гарантиращ минимална работна заплата от 9.75 долара на час, това означава, че студентите ще трябва да работят приблизително между 20 и 25 часа (или между 4 и 5 дни) повече на година. Това не притеснява никого в едно общество, чиито членове се възпитават от малки в дух на строга трудова дисциплина. Очевидно, проблемът е другаде.
Съвършено ясно го изложи Габриел Надо-Дюбоа, говорител на най-радикалната студентска организация. На улицата сме, заяви той, за да не допуснем пълзяща приватизация на университетите и колежите, а оттук и тежък удар върху нашата демокрация. Позволим ли да се промени принципът на финансиране на висшето образование, а тъкмо такава е далечната цел на неолибералната политика, след някоя и друга година размерът на студентските такси ще се диктува директно от управителните съвети на частни финансови институции. Наивно е да си мислим, че тях ще ги интересува нещо друго, освен максимална корпоративна печалба от пазарно ориентирани инвестиции. Тогава аудиториите и класните стаи ще станат недостъпно място за огромна част от населението. Това ще обезсмисли образованието в духа на демократичните ценности, които са преди всичко постоянен импулс и концептуална рамка за широк социален диалог. А и все по-малко хора ще имат желание да водят такъв диалог. Колкото по-недостъпно образование днес – толкова по-малобройна и слаба средна класа утре. Освободеното от нея място в социалното пространство ще бъде заето от ниско образовани бачкатори, достатъчно заможни, за да се тъпчат и наливат според западните стандарти; достатъчно ограничени, за да не се интересуват от по-дълбоки социални проблеми и достатъчно изолирани един от друг, за да не се заразяват взаимно със синдикални идеи. Посланието на неолиберализма към днешните млади е: „Работи здраво, консумирай и си затваряй устата!“.
Изказано на един по-рафиниран език, това послание звучи като грижа за дългосрочното материално обезпечаване на университетите и колежите, като всеки си даде веднъж завинаги сметка, че висшето образование е скъпо струващо занимание, което могат да си позволят само най-умните, най-амбициозните и, разбира се, най-богатите. Именно в това русло се движеха идеите на министъра на финансите на Квебек, господин Реймон Башан. Повече или по-малко успешно му пригласяше и министърката на образованието, госпожа Лин Бошан. Два месеца след началото на кризата, тя си подаде оставката, защото за всички стана ясно, че не е способна да преговаря със студентите. Замени я госпожа Мишел Куршен, известна като жена със силен характер и дългогодишен опит в държавната администрация.
Но и тя не се разбра с лидерите на студентските организации, след като не можа да им предложи нищо по-интересно от това, заложеното в бюджета увеличение на таксите да бъде намалено с 35 долара на година. Не станаха ясни мотивите й да отхвърли контрапредложението на студентите – никакво увеличение през следващите две години, след което да започнат да плащат с по 254 долара повече на година, но не в продължение на седем, а само на пет години.
Може да прозвучи дребнаво, но днес цената на социалната държава, а оттук и на демокрацията, в Квебек е точно 510 долара повече или по-малко в джоба на всеки студент през следващите две години. Умножена по 400 000 (приблизителния брой на студентите в провинцията), тази сума ще се окаже достатъчна за правителството на Жан Шаре да набави публичните финанси, източени през последните три-четири години от едрия бизнес чрез специално разработени корупционни схеми. Но далеч по-важно е, че така ще започне превръщането на публичните университети и колежи в предприятия под тоталния контрол на същия този бизнес.
Само че либералите не отчетоха факта, че срещу себе си имат млади хора, представляващи една от десетте най-образовани нации в света. Т.е., такива, които разбират как функционират икономиката, обществото и държавата, наясно са какво искат от тях и как да го постигнат и, най-вече, знаят какво и как могат да им дадат. Знаят, че колкото по-достъпно е образованието днес, толкова повече на брой ще са социално отговорните граждани и компетентните работници и служители утре. Иначе казано, знаят какво е общество на знанието. Знаят също така, че негова алтернатива е неолибералната утопия, изказана навремето от Маргарет Тачър с думите: „Няма общество, има индивиди и техните семейства.“.
А в края на миналата седмица научиха и друго – колко силно може да репресира едно либерално правителство, когато културата на развлечението, която то обслужва, бъде предизвикана от културата на публичния разум. Ежегодното състезание от Формула 1 за Голямата награда на Канада в Монреал премина под знака на полицейското насилие над мирно протестиращи граждани. Правителството го оправда, като се позова на репликата на Надо-Дюбоа: „Ще видите как ще ви го организираме вашето Гран при“, подхвърлена по време на последните преговори между студентските лидери и госпожа Куршен. Той самият потвърди, че е казал такова нещо, но добави, че само е искал да я предупреди за намерението на неговите съмишленици да използват спортния и бизнес форум за международно популяризиране на техния протест.
Факт е, че никой не попречи на автомобилната надпревара, нито на съпътстващите я делови срещи. Но е факт също така, че бяха извършени 34 превантивни ареста в парка около трасето. Поводът: носене на червен квадрат. Същия червен квадрат, в който министърката на културата на Квебек, госпожа Кристин Сен-Пиер, видя „символ на заплахата и насилието“, а френският философ Ален Бадиу – надежда за световна промяна.
12 юни 2012, Квебек
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
