Видимото, не невидимото
„Дориан Грей” по Оскар Уайлд. Сценична версия и режисура Бастиан Крафт. Сценография Петер Баур. Костюми Дагмар Балд. Драматургия Барбара Зомер. Музика Артур Фуси. Осветление Михаел Хофер. Видео Михаел Шюлер, Петер Баур, Александер Рихтер. Участва Маркус Майер. Бургтеатър - Виена, Сцена Вестибюл. МТФ „Варненско лято”, Програма „Световен театър в София”. 11.06.2012, Младежки театър „Николай Бинев”.
Градини, много цветя, дим от цигари, угарки в пепелници. Това e малка част от красивата редица, създаваща „картините на мимолетното” или образа на живота, която се проектира върху белите екрани в конструкцията на Петер Баур. Бродерии на цветя върху покривки, гравирани маси във стари виенски кафенета, фризове, статуи. Това e малка част от не по-малко красивата редица, създаваща „картините на вечното” или образа на изкуството. Мултимедията е изработена с вкус и елегантна визуална култура. Така, на структурно ниво, в представлението на Бастиан Крафт е вписан основният конфликт от прочутия роман на Оскар Уайлд. Тоест, самата форма съдържа и развива напрежението между смисловите нива на романа и въздейства на зрителя чрез образите. Има още няколко проекции на този концептуален принцип във всички нива при организацията на представлението: актьор-кадър, плът-метал, говорене-образ и т.н.
Възпитаникът на Хайнер Гьобелс и Гийсенското училище за приложно театрознание Бастиан Крафт (1980) показва представление, впечатляващо с дълбочината на мисълта в актуалното представяне на класическия роман на Уайлд - познат като възхвала на изкуството, хедонизма и естетическото срещу морала, религията и обществените норми. Крафт показва Дориан Грей като красива форма, като играеща повърхност от образи, които в естетизираната си цялост отчуждават за зрителя Фаустовския въпрос как да се преодолее преходността на съществуването.
Опозицията между тленността на живата материя (живота) и непреходността на изкусното (изкуството) виждаме в отношението между живото актьорско тяло (актьорът е потенциално различен и стареещ) и документалните картини (винаги същите), които се проектират върху екраните. Сценографът Петер Баур е създал метална конструкция с множество празни бели екрани, празни бели платна. Всеки екран е образ на картина, на възможния „портрет на Дориан Грей”. В целостта си те показват един „документален разказ” от заснети кадри на живо, тоест, средата на Дориан и неговите ментори – художникът Базил и дендито Сър Хенри. Всяка дума от текста, всеки момент от действието имат своя отговор в работата с мултимедията - тя е жив елемент, действащо лице в спектакъла.
С образите е в непрекъснат диалог Маркус Майер. Както е в най-добрите примери от този тип работа в експерименталния театър от последните години, актьорът си партнира с тях, а не ги възприема като „декор”. Маркус Майер го прави в прецизно изработен и изпълнен регистър – смислово, ритмически, емоционално.
Фигурата на Дориан Грей е също обвивка, форма, образ. Тя е пресечната точка между живота и произведението на изкуството. Майер е облечен в черен костюм с черни ръкавици, лицето му е бронзирано, а косата - варакосана със злато. Така самият Дориан е също показан в напрежението между живото тяло и мъртвата маска, между живота и смъртта. Златото, с което е покрита горната част на лицето му, е израз на усилието да се фиксира образът в метала, представящ непреходното - еквивалент на паричното покритие, гарантиращо стойността. В напрежението между етическото и естетическото актьорът чудесно показва и на сюжетно ниво разпадането на Дориан до неговата смърт.
„Дориан Грей” е представление на една от четирите сцени на Виенския Бургтеатър, на експерименталната му сцена Вестибюл. Естетизираната му, прецизна и умна форма демонстрира съвременна версия на разбирането на самия Уайлд, изказано в прочутия му предговор към „Портретът на Дориан Грей”: Истинската тайна на света е видимото, не невидимото.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
