Легендата Троцки
Петер Вайс. Троцки в изгнание. Превел от немски Владко Мурдаров. Black Flamingo Publishing, 2012. Цена 11,99 лв.
Казват, че историята се пише от победителите; но, всъщност, победените често се превръщат в легенди: около образите им витае романтичен ореол, неуспехът им подхранва големия разказ за несправедливостта, а неприложените им на практика идеи се разглеждат като трагично пропуснати възможности. За немалка част от левицата фигурата на Троцки е точно такъв случай. Кой знае, може би на власт, Лев Давидович щеше да е същият тиранин като Сталин (макар и без бюрокрацията) и щеше да развихри чудовищен революционен терор. Но съвсем закономерно във вълненията от 1960-те, когато лявото търси нова идентичност, Троцки упражнява силно магнетично въздействие. Също толкова закономерно е, че през 1968-69 Петер Вайс, драматург с подчертан интерес към темата за революцията, пише пиесата „Троцки в изгнание“, поставена през 1970 в Дюселдорф и предизвикала истински фурор както от възторзи, така и от нападки.
Макар да не е много дълга, пиесата на Вайс е изключително мащабна по замисъл: не само защото списъкът на действащите лица е огромен, но и защото в драматичния диалог през повечето време се разискват идеи, водят се теоретични спорове, от конкретните исторически събития израства принципна и сложна дискусия. Основното сценично решение, зададено от автора, е ключово: декорът на сцената не се променя, отпред имаме Троцки, седнал в работен кабинет, готов всеки момент да отпътува нанякъде, а около него се изреждат множеството персонажи – болшевики, меншевики, дадаисти... (От българска гледна точка е любопитно, че първите думи в действието се падат на Кръстю Раковски, впрочем, забравен у нас до такава степен, че в София все още има улица, носеща неговото име – навярно в общинския съвет са под впечатление, че става дума за войвода от Илинденско-преображенското въстание). Мястото на действие не се променя, променя се само времето, сцените прескачат от заточението на Троцки в Сибир в началото на ХХ век до убийството му през 1940, но във всяка една сцена протагонистът е във, пред или след изгнание – оттук и заглавието на пиесата.
Изтъкнатите характеристики на пиесата закономерно водят до риска от известен схематизъм: при четене се създава известно впечатление за някаква безкрайна процесия от персонажи, които говорят, ръкомахат, въртят се около Троцки и, в крайна сметка, внасят немалко объркване. Със сигурност, нещата биха изглеждали различно на сцената, още повече минималните авторови указания предоставят огромна свобода на режисьора, а разделението на кратки, фрагментирани сцени позволява с лекота някои да бъдат отстранени или пък да се вмъкнат нови. С много голям драматичен потенциал разполага сцената „Враг на народа“, която обобщава показните процеси по време на сталиновите чистки – тук отново се появяват голяма част от срещнатите по-рано персонажи (Раковски, Зиновиев, Бухарин и т.н.), които, един след друг, признават всевъзможни грехове към съветската страна и отиват на заколение. Тази сцена, струва ми се, предполага и интересни сценографски решения.
Драматургичният текст се старае да бъде исторически обективен, излагайки методично сблъсъка на идеи, и е трудно да се каже, че идеализира Троцки – тук се запитах кой ли български актьор би се наел да изиграе тази роля. Поне в моя прочит, Троцки в пиесата е също толкова противоречив и стряскащ, колкото историческият Троцки. Въпреки това, след поставянето на пиесата през 1970, се надига рев от източноевропейските комунистически партии и в тогавашната особена атмосфера Вайс в един момент се отказва от пиесата си. Така че, и самата пиеса отива в изгнание.
За съжаление, липсата на коректор е довела до някои странности в изданието, защото дори Владко Мурдаров може да натисне грешен клавиш или да напише на два последователни реда веднъж Чан Кайшъ, а втория път – Чан Кай Ши. Встрани от това, инициативата на младото издателство Black Flamingo Publishing да издава пиеси е особено похвална, защото това се случва доста рядко, а темпото, с което работи българският театър, предполага глад за драматургични текстове.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
