Безподобна българска съдба в Холивуд
„Татко снима мръсни филми”, документален, 2011, България/Германия, 60 минути, сценарист и режисьор Йордан Тодоров, продуцент Мартичка Божилова - АГИТПРОП, оператори Борис Мисирков и Георги Богданов, анимация - Свилен Димитров.
Награди: За тв документален филм на Българската филмова академия 2012.
И да припада по изцепките на Тарантино и Родригес, вдъхновени от B-киното на 60-те и 70-те, и най-фанатичният им фен не би догледал кичозната еротична евтиния „Оргията на мъртвите”. Но след „Татко снима мръсни филми” някои може би са го направили (за първи път у нас бе показан на 16. София Филм Фест). Филмът открехва за българския зрител мистериозната одисея на наш сънародник, постигнал американската мечта като продуцент и режисьор на „Оргията” и още 15 екземпляра на т. нар. sexploitation кино – популярни за времето си нискобюджетни филми, фокусирани върху голи женски тела, ужаси и еротични палавости. Роденият в Бургас през 1928 Стефан Апостолов, през 40-те се изпарява от комунистическа България. След спирки Истанбул и Париж, лудата глава не само стига САЩ, но и възможно най-фантастично постига слава в Холивуд като Ей Си Стивън и Стивън С. Апостолоф, а след инвазията на порно индустрията американската му мечта прашасва. Но той не се дава - до последния си дъх през 2005 в Аризона.
И, както през 1992 китаристът Рудолф Грей възражда чрез биографичната книга Nightmare of Ecstasy Ед Ууд, провъзгласен за „най-слабия режисьор на всички времена” и икона на независимото кино, а през 1994 Тим Бъртън с филма по нея „Ед Ууд” (в ролята Джони Деп) бетонира легендарния му статут, така и младият киновед-режисьор Йордан Тодоров с „Татко снима мръсни филми” изтръска от прахта субкултурната слава на нашия сънародник, работил с Ед Ууд и разделил се с него поради несериозността му, според собствените му думи.
Заглавието е ефектно. То присъства на екрана и като символичен рефрен – чрез признанията и спомените на многобройната челяд на Стивън Апостолоф, от които разбираме колко страхотен баща е бил той и колко малко са го познавали дори най-близките му. В кадър са намесени още: самият герой и маниите му, съпруги и претенциите им, кадри от филмите му и критикът Грег Гудсел, актрисата Надежда Добрев (още една българска следа в „Оргията”) и Рудолф Грей, реалии, митове и музика от Америка на 60-те и 70-те... Тоест, безподобната съдба на българина в Холивуд е представена колкото непосредствено, толкова и интегрално.
Имаш ли нестандартна идея за документален филм - Мартичка Божилова е насреща. С нюх и предприемчивост, тя застава зад възможно най-шантави хрумки с потенциал и те се превръщат в конвертируемо кино. Така се е случило не само с Андрей Паунов, а и с Йордан Тодоров. На „Златен ритон” през 2010 той, още студент в НАТФИЗ, изненада с ракурса към българското днес в дебюта си „Бетонни фараони” – подготовката за отвъдното на заможни цигани (награда за дебют, вж. „Култура, бр. 44 от 2010). Филмът бе първата ни копродукция с HBO. Получи и признанието на БФА (за дебют в документалното кино ex aequo с Мария Аверина за ”Късен дом”).
Ако първият опит на Йордан Тодоров бе по-скоро атракцион, вторият е амбициозно презокеанско пътешествие подир ексцентриката на свободата, побрала народопсихология, кураж, адаптивност... „Татко снима мръсни филми” е просветителски, старателен, сърдечен. Но в стремежа си към изчерпателност, стига до логорея. И ако апломбът „и ний сме дали нещо на Холивуд, но без мен кога щяхте да го научите” не бе туширан от изящно-дискретната визия на Мисирков/Богданов и адекватния саундтрак, филмът можеше да „катастрофира” върху професионалния терен на героя си – маниакално киноманство и дефицитно въображение. Чудно защо се бави излизането на книгата на Йордан Тодоров за Стивън Апостолоф с обещаното DVD...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 22.06.2012 19:10
Браво
Браво
От: Eвгени Илиев
Много добра рецензия този път- твърде различна от тривиалните, често затормозяващи такива на госпожа Димитрова.
