Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 24 (2951), 22 юни 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Да сгазиш лука, пардон, гората
Български  |  English

Да сгазиш лука, пардон, гората

 
Отминалата седмица се изниза под знака на една пробудена гражданска съвест – „Орлов мост“ беше залят от възмутени млади хора, прозрели в гласуваните промени в Закона за горите опит за прокарване на олигархични интереси. Спонтанният протест се роди във виртуалните социални мрежи – съвсем непринудено, бих казал, почти изневиделица. Разбира се, изневиделица за подкрепилите промените членове на законодателното властово тяло, както и за големите телевизии – защото ако и едните, и другите си бяха направили усилието да се поразровят из интернет и да прочетат какви са настроенията срещу готвените поправки, едва ли щяха така безцеремонно да ги гласуват и така апатично да ги оповестят…
Казах телевизии и власт и си дадох сметка колко двете понятия вървят органично ръка за ръка: всъщност, протестите на „Орлов мост“ показаха пълното разцепление на информационните източници за българското население. Ярка демонстрация на това бяха отворените телефони на предаването „Здравей, България“ на Нова тв – от линиите се чуваха повече възрастни гласове, повечето от които крайно политизирани и с прости рецепти за това как да се оправят нещата: „Долу комунистите!“, „Долу ГЕРБ!“ и подобни щуротии, да не споменавам, че повечето изобщо не разбираха патоса на протестиращите. В bTV пък използваха нападението над техния оператор, за да дискредитират изцяло и без остатък скочилите срещу поправките. Без, обаче, да споменат дали техният колега е поискал разрешение от хората на кръстовището да ги снима или е нахлул в личното им пространство ей така, по силата на журналистическото си нахалство и чувство за всепозволеност. Защото – казвал съм го и друг път, „зелената телевизия“ изобщо не се грижи за правата на хората, които снима, нещо повече – има там и минаващи за отлични репортери, които подтичват след хората, дори и когато са претърпели трагедия. Стил „Маргарита Михнева“ – и тя подтичваше на българо-турската граница, за да „разобличава“ нещастните хорица, прогонени от българската държава по време на т.нар. „възродителен процес“ от родните им домове…
Нещо повече, всички телевизии, нито една тук не прави изключение, въпреки поплаците на БНТ, че първа отразила протестите, пък и най-обективно го била направила (в което, между впрочем, има истина), не спират да наричат младите хора, събрали се в защита на българската гора, „еколози“, „природозащитници“, природолюбители“, „зелени“, абсолютно забравяйки или нарочно пропускайки, че, всъщност, това не са само „зелени“ и т.н., а хора-граждани, може би най-гражданската част от българското население. Само че, с този лепнат им етикет, се дава аргумент на – нека ги наречем „регионалисти“, да въстават срещу „екологичния рекет“. Прочее, тия регионалисти бяха изключително жалки – сетиха се да блокират шосета и други пътни обекти едва когато министър Мирослав Найденов – видимо разстроен от ветото на президента Росен Плевнелиев, почти проплака, че не са се вдигнали на контрапротест в защита на развитието на малките общини. Което, между другото, си беше чист призив за разделяне на нацията на два враждуващи лагера. На фона на множеството на „Орлов мост“, обаче, агитката около Симитли изглеждаше напълно безпомощна и официозна, да не припомням, че начело й стоеше някой си Татарски, народен представител от ГЕРБ. Още един абсурд, между другото: депутат от управляващата партия, която подкрепя правителството и е излъчила държавния глава на републиката, протестира точно срещу своето правителство и своя президент. Ей това ако не са български дивотии, аз не знам какво може да бъде…
Телевизиите, обаче, на този жалък „протест“ обърнаха такова внимание, все едно са гръцки избори. Пропорционално пък представителите на институциите имаха доста повече ефирно време от гражданите, противопоставящи се на „горските“ поправки. Та дори така беше и в Канал 3 – иначе доста непридирчива в критиките си към действията на правителството телевизия. Всъщност, телевизии и власт наистина се бяха обединили, макар и дискретно, с цел да компрометират спонтанно възникналия благодарение на социалните мрежи младежки и граждански протест. Показвайки за пореден път, че онова, което ги води в тяхната „редакционна политика“, съвсем не е информацията, а манипулацията на гражданите. Манипулация, продиктувана било от политически, било от корпоративни интереси…
Само че този път не стана, този път телевизиите сгазиха лука. Пардон, гората…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”