Мрежа/паяжина ( интернет), брой 23 (2950), 15 юни 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Свободна преса има само в интернет</i> | цензура
Български  |  English

Свободна преса има само в интернет | цензура

 

Без съмнение, състоялият се наскоро в Брюксел дебат за медийната свобода в България, иницииран от Алианса на либералите и демократите в Европа, е най-парещата тема у нас и сигурно още дълго ще е така. И този път сблъсъкът на медийното статукво с медиите в интернет е наистина сериозен.

Има ли желязна информационна завеса, разделяща наложената от медиите „реалност” от реалността такава, каквато е? И каква е ролята на виртуалното в установяването на истината? Изкушавам се, с минимален коментар от моя страна, да споделя с аудиторията чутото и видяното, а тя сама да поеме отговорността за интерпретацията му.
И така, първите три коментара за срещата в Брюксел, които видях, бяха в най-четените у нас вестници: „24 часа, Капитал, „ДневникОбщото между статиите е, че всичките цитират щедро председателя на АЛДЕ Ги Верхофстад с неговото мнение за лошите показатели за демокрацията и медийната свобода у нас. Цитиран е и директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил за финансовата зависимост на повечето ни медии от една единствена банка и за това, че истинска преса вече има само в итернет. (Всъщност, заглавието на колонката си съм взела именно от неговата реч.) Франсин Кънингам, изпълнителният директор на европейския съюз на издателите на вестници, също е цитирана с твърдението, че у нас се нарушава конкуренцията в разпространението. С особен ентусиазъм, обаче, се споделя в пресата изказването на европейската комисарка по цифровите технологии Нийли Крус, че свободата на медиите в България е неин личен приоритет и че неочакваната покана за участие в този дебат я било дори поставило в ситуация да измени първоначалните си планове, но да присъства.
Публикувани са и коментари от българската страна. Можем, например, да прочетем как в. „Капитал” цитира съиздателя на в. „Капитал” с мнението му за изкривяването на медийния пазар у нас и за монопола над разпространението на печатни издания... Или да прочетем как „24 часа” се позовава на съсобственика на "24 часа" и неговия призив за повече етичност в медиите, за повече прозрачност на собствеността и финансирането им...
Можем да прочетем и охотно публикуваната „остра критика” срещу държавната институция на Иво Сиромахов, сценариста от шоуто на Слави, и как отношението между медиите и властта все повече започвало да прилича на това от едни вече отминали тоталитарни времена. Публикувано е и мнението на Явор Дачков, и на кой ли още не, но дори читателите да вземаха за чиста монета всичко в тези публикации, неизбежно биха се запитали къде е, всъщност, тази истинска журналистика, намерила убежище в интернет, за която говори Оливие Базил и която медиите ни, иначе така загрижени за свободата, упорито пропускат да цитират? Нима нейни представители не са били поканени на този важен дебат?
Всъщност, през почивните дни по радио „К2” на Илияна Беновска се чу презентацията на разследващия журналист Асен Йорданов от сайта „Биволъ. А после същата се видя и в предаването „На живо” по "Канал 3" на Сашо Диков на фона на някакъв спортен репортаж. В очакване на перманентен линк към тази сензационна презентация, всеки би могъл да чуе какво съдържа тя на сайта на АЛДЕ, да види стенограмата на „Биволъ”  или на сайта Отворен парламент, или да я прочете и сподели от Google.docs. Засега ще се въздържа да обговарям съдържанието й (то заслужава отделен текст) и просто ще се задоволя да задам въпроса, който сигурно и други вече си задават: някакво „технологично” забавяне ли е не отразяването на тази презентация в медиите или просто цензура?
На въпроса ми как точно стоят нещата, получих еднакво свенлив отговор от няколко места: „Нямам права да публикувам дори в интернет”. А на въпроса за някакви авторски права ли става дума, отговорът бе: „Формално, да.”
Все пак, нека напомня, че тази презентация съществува, при това съвсем не хипотетично, в архива на Европейския парламент и тъй като оттам няма как да изчезне, публиката би била доволна тя да бъде коментирана и цитирана поне толкова, колкото и другите.
Ще завърша с цитата от Оруел, с който завършва въпросната презентация: „Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е Връзки с обществеността”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”