Базарът, познат отдавна и като Панаир
Всяка книга би следвало да е перфектен баланс между медия, съдържание и търговски продукт. Наистина, иска ни се книгата да е единствено медия и да не се „замърсява” от цената, която трябва да заплатим за нея, но това е реалността – книжното тяло постоянно поскъпва, поевтинява, преоценява се... И ако книгата се опитва да балансира търговската и информационната си ценност, задължен е това да прави и нейният Панаир. От него има полза дори заради отстъпките, които предлагат различните издателства, но в рамките на събитието все пак трябва да има и стабилна културна програма. И именно нейното отсъствие е основният проблем: когато балансът между медия, съдържание и стока се наруши, Панаирът деградира до базар.
Не съм пропускала Панаир на книгата от дете, а от две години той е и мое работно място. Сантименталната му стойност за мен е огромна. Но обликът му не се е променил от поне 15 години насам. Тазгодишният пролетен Панаир не прави изключение от „правилото” (думата „базар” за мен никога не е имала смисъл, равняващ се на радостно събитие, свързано с книгата, така че ще продължа да употребявам „панаир”).
Както винаги, Панаирът е събран на един етаж на НДК, за разлика от зимния, който обикновено заема близо три. Отстъпките варират между 10 и 60%. Хората ту са прекалено доволни от цените, ту негодуват, че намалението е нищожно. Както винаги, има и кражби. А и по традиция представяния на книги, срещи с автори, лекции и дискусии тук се организират само при крайна необходимост или в случаи на изчислен риск, когато издателят е убеден, че вложеното ще се върне от покупки на книги.
Точно тук идва дисбалансът: културните акценти постоянно намаляват и се залага прекалено на продажбата с по-малки или по-големи намаления. Отстъпките, разбира се, привличат клиента, който, обаче, вече не отива на Панаира, за да свери часовника си с новостите, да осъществи нови контакти и да види своите любими издателства и заглавия под един покрив, а за да си „напазарува”, както го прави в супермаркет. Голяма част от посетителите на панаира предпочитат да си купят 5 намалени книги за по 5 лева, без дори да са ги искали - просто защото са с отстъпка, вместо да си купят книгата, за която мечтаят от месеци. И която е на същата стойност, но без намаление.
За състоянието на базара трябва да виним не само организаторите и издателите, но и самите себе си. Защото приоритетите на издателите се изграждат според нуждите на техните клиенти и (по)читатели, между чиито приоритети явно невинаги е хармонията между трите лице на книгата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
