Скверна ситуация
На 28.05.2012 Националната художествена комисия за игрално кино към НФЦ (с председател Росица Вълканова и членове: Антония Ковачева, Георги Тодоров, Иглика Трифонова, Мариана Евстатиева-Биолчева, Николай Тодоров, Правда Кирова, Рашко Узунов и Янко Терзиев) разгледа 26 проекта за филм и сред тях избра 3: „Буферна зона” на Георги Дюлгеров, „Прашката на Давид” на Светослав Овчаров и „Семейни реликви” на Иван Черкелов. Бесовете се отприщиха – от една страна, проектите са страшно много (още 18 за дебют и 8 идеи), а парите – само 3 600 000 лв. От друга – участието в комисията на Росица Вълканова и Иглика Трифонова, оглавили общия кинопротест през 2010, когато Законът за филмовата индустрия увисна на косъм, предизвика люти обвинения в лобизъм към учителя им Георги Дюлгеров и колегите им от едновремешния му клас в НАТФИЗ. В същото е обвинен и по-младият му възпитаник Николай Тодоров, който слага ниски оценки, а дори няма пълнометражен дебют. Останалата извън тройката Зорница София пише гневно открито писмо, в което четем: „Решенията на настоящата сесия на НХК са поредния фарс в киното ни!! Адски ми е тъжно, че след обединението ни и успехи в юридически план, настана отново мътно време за шуробаджанащина. Искам да се абстрахирам от факта, че спечелилите първите 3 места (съвсем случайно) са от един приятелски/работен кръг с повечето членове на комисията. И че ако НФЦ си е на мястото на контролен орган, това просто не би трябвало да се допуска, нарича се конфликт на интереси. Разбираемо е да има леки пристрастия, и е човешко, и неизбежно, всички си ги имаме. Но когато се телепортира проект от 15-то на 1-во място - това се нарича шуробаджанащина и аз питам за това ли се борихме??? Въпросът остава на съвестта на направилите вече своя избор. А на професионализма на служителите на НФЦ остава изборът дали да допуснат сесията за валидна.”
Електронната поща „загрява” от полемична кореспонденция. Пристига и писмото на Иглика Трифонова до Зорница, където четем: „Поривът ти да искаш обяснение, да съдиш и да наказваш ми се стори истеричен. Обясних си го с болката от неудачното за теб класиране. Тази болка аз уважавам и добре познавам. Нито един мой проект не е минавал от раз в НФЦ, а най- свидният ми така и не мина...
Какво се случи на тази сесия? Имаше десетина много яки и талантливи сценарии. Много различни! Аз ги четох с кеф, респект и голяма радост, като предвкусване за предстояща истинска вълна в киното ни. За празник! Твоят сценарий е един от тях. Какво мисля за него, за теб като автор и като обещание за успех, можеш да чуеш в записа от заседанието. Вече си видяла оценките ми и обосновките ми. Това са моите непроменими оценки. Така смятам аз, Иглика, и имам пълно право на лично мнение. При това, във всеки един миг от работата ми за тази сесия съм съзнавала, че днес аз оценявам, а след месец ще оценяваш ти или някой друг.
Какъв е крайният резултат от функционирането на прословутите карти за гласуване е тема, която тепърва ще се разплита (а защо на „младите”, които искате да анулирате сесията, не ви пукаше от това, преди да излязат резултатите, за мен остава неясно...) На теб и на тези млади искам да кажа друго. Ако вие, независимо по какви причини, пренаредите класирането, ще се случи това, че по силата на учрежденски маневри, на някакви политически надмощия или на задкулисни заплахи, едни филми ще заместят други. Но несправедливостта ще остане”.
Междувременно и. д. изпълнителният директор на НФЦ Ирина Канушева, назначила комисията, чиито членове са предложени от разните професионални организации (разроени до безумие), отмени решенията й (заповед № 50/31.05.2012 г.) с аргумента „дисбаланс на класираните проекти, предоставящ фактическа възможност за финансиране само на един тип кино, с което се нарушават и принципите на чл. 3, ал. 2, т.1, 2 и 3 от ЗФИ и критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗФИ”. И нареди „до 15.6.2012 г. членовете на НХКИК да вземат решение по чл. 30, ал. 3 съобразно изискванията на чл. 3, ал. 2, т.1, 2 и 3 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗФИ”. Безпрецедентен акт в историята на НФЦ. Друг жест на несъгласие с резултатите от попълнените оценъчни карти извърши Антония Ковачева – на 31 май оповести в интернет личната си класация, далечна от общата. На свой ред, Мариана Евстатиева-Биолчева веднага реагира, заставайки твърдо зад решенията на комисията...
На 1 юни Камен Калев, Димитър Митовски, Борислав Чучков, Виктор Чучков, Константин Божанов, Димитър Гочев, Иван Дойков, Драгомир Шолев и Андрей Паунов създадоха ново сдружение на български филмови творци и продуценти, наречено „Ново българско кино на 21 век”. И мълниеносно заляха медиите с комюникето си: „Основната ни цел е запазване на подема в съвременното българско кино и дългосрочното му развитие на европейско и световно ниво. Двата основни критерия за оценка на постижения в съвременното кино са, от една страна – създаване на филми, които стигат до стотици хиляди зрители в киносалоните, а от друга – участие на най-престижните световни филмови форуми: Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто.
За постигането на тази цел обединяваме усилията си за спазване на Закона за филмовата индустрия, като предложим промени, създаващи условия за подкрепата за филми, които намират широко зрителско признание у нас или издигат имиджа на България пред световната филмова общност.
Това би могло да се постигне с радикални промени на системата за оценка и подбор на проекти, подлежащи на държавно финансиране, както и на принципите за съставяне на комисиите, които оценяват кандидатите и пълното финансиране на проекти по закон”. Зад приличните думи прозира позната монополистка стратегия – поне пет от 9-те имена са свързани със „СИА”... И тъкмо се чудех какво прави в тази компания Драго Шолев, чийто дебют „Подслон” е продуциран от Росица Вълканова, на 4 юни дойде мейл и от него. Там четем: „Аз бях тръгнал за кафе, а се оказах по средата на бойното поле, размахващ революционно знаме. Оказва се също, че размахвам това знаме пред лицето на човека, когото най-много уважавам и най-много ценя... Супер странно стечение на обстоятелствата.
Истината, обаче, е, че аз не вярвам в бунта, нито във войната на поколенията, нито в други такива гръмки слова и високопарни фрази. Има хиляди причини, поради които такава война не може да има, една от тях е, че не се правят достатъчен брой филми, друга е, че няма достатъчно изградени автори, които да изпъкват със свои уникален стил, няма как да се изградят и т.н.
За сметка на липсата на война, както виждаме и четем, има доста междуособици. Това, обаче, странно прилича на война за пари. Страхувам се, че онази, моята борба за отстояване на идеали потъва някъде там в междуособните битки и дразнения... След цялата нелепост на обстоятелствата под прицел излиза Роси, която в крайна сметка се оказва виновна за това, срещу което тя единствена досега се е борила. От нея съм чул за първи път, че трябва да се променят начините на оценяване на проектите, трябва да се въведат нови правила и т.н. Парадоксът продължава, когато тя е нападната точно от тези, за които (аз съм свидетел) се е борила, защото пак от нея съм чул, че така наречените “млади” трябва да се обединят и да се легитимират пред така наречената “кинообщност”.
Ситуацията е патова. Каквото и да се случи, с тези абсурдни карти, срещу които „Култура” роптае още от 2009 (вж. бр. 5 и 19 от 2009, бр. 28 от 2011), резултатите ще бъдат манипулирани. А дори и да се сменят най-после, дори да бъде назначен един-единствен човек, който да разпределя субсидията и да носи отговорност за избора си, във всеки конкурс има победители и победени, т.е. доволни и недоволни. Е, всеки път ли ще създаваме сдружения?! Не съм чела кандидатстващите проекти, но ми е противно противопоставянето „млади-стари”. Това е възможно най-нецивилизованата опозиция. А що се отнася до крясъците, че предишните филми на сега избраните автори Дюлгеров, Овчаров и Черкелов нямали зрителски успех, за разлика от „Мисия Лондон” на Митовски, сигурна съм, че са резултат по-скоро на провинциално перчене, отколкото на автентична битка между артхаус и мейнстрийм – дали поне един от дебютите на т. нар. „млади” ще постигне легендарността на „Парчета любов”... Недостигнатият успех на „Авантаж” изобщо не коментирам...
Даден филмов процес е жив и истински, само когато и авторското, и комерсиалното кино имат право на дишане. Докога ще повтаряме като мантра необходимостта от Фонд „Българско кино”?! А какво подкрепя държавата с нищожните пари – това е въпрос на сумата от индивидуални вкусове и оценки на деветимата членове на художествената комисия. Или на арбитъра, ако някога се приеме такъв радикален ход. Твърде любопитно ми е, обаче, как ще продължим да се провиждаме като филмова общност след тази скверна ситуация и изплискването на толкова ненавист...
4 юни 2012 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 08.06.2012 09:06
НАДЕЖДАТА
НАДЕЖДАТА
От: Зорница София Попганчева
Удовлетворена съм, че не винаги приемливите ми и удобни емоции, възбудиха настоящата дискусия, която вече никой не отрича, че е крайно необхидима. В нас всички тя зрееше и всички я искахме.
Как се излъчват оценителите, каква е оценъчната система, Фонд Кино, за който не ни стигнаха силите декември 2010, финансовото стаблизиране на процеса, са нещата, които тряба да останат на масата за обсъждане, а не лични обвиниения и демонстрации на вкусови предпочитания, които нито съм започвала и в които отказвам да участвам въпреки някои провокативни изяви.
Имам някаква надеждам, че промени ще се състоят и обидите и неконтролируемите нападки ще спрат.
Как се излъчват оценителите, каква е оценъчната система, Фонд Кино, за който не ни стигнаха силите декември 2010, финансовото стаблизиране на процеса, са нещата, които тряба да останат на масата за обсъждане, а не лични обвиниения и демонстрации на вкусови предпочитания, които нито съм започвала и в които отказвам да участвам въпреки някои провокативни изяви.
Имам някаква надеждам, че промени ще се състоят и обидите и неконтролируемите нападки ще спрат.
