Провалена интимност
Лондонският квартет „Бридж” гостува на фестивала „Софийски музикални седмици”. В някои други столици, които не кандидатстват за званието „европейска столица на културата”, по време на фестивал изобилства от афиши с ликовете на артисти от такъв ранг. Нашата не е такава столица. В нашата столица минавам пред големи и пълни контейнери за боклук, за да стигна до зала „България”.
Английските артисти са известни. Известна е и английската камерна култура. А и програмата им включва музика от малко свирения у нас композитор Франк Бридж (учител и ментор на Бенджамин Бритън), чието име носят вече три десетилетия – оттогава са заедно. И още: Шуберт, Делиус и Григ. С една дума - романтична музика от ХIХ и ранния ХХ век, но с различен подход към емоционалното послание и към музикалните средства за него. И с английска музика, чието изпълнение ансамбълът е приел за мисия.
Започват с Квартетзатц от Шуберт. Изчакват дълго за тишина в залата, защото те са от търсачите на тихия, трепетен, вибриращ звук. Началото, алегро асаи в пианисимо, започва водачът и това едва доловимо, но интензивно начало, което предполага широката градация, трябва да тръгне от тишината. Изумително присъединяване на всеки един тях; и това, което наричат спятост, проличава най-вече до фортисимото, където отново водачът Колин Туиг има думата. Меко приближаване и отдалечаване на всеки глас. Балансиращата роля великолепно изпълнява втората цигулка Катрин Шофилд – тя е толкова деликатно „прибавена” и до водача, и до виолиста Майкъл Шофилд, действително, като везна, звукът й трепти повече в едната или в другата посока. Акустичният ефект е невероятен. Още повече – „подпрян със стабилната вибрация на ниския глас – виолончелистката Луси Уайлдинг. Действително, това е състав, който работи от десетилетия, но също така е изградил рядко достижима философия на квартетния звук. Философията на модерното звучене предполага и гъвкавост – според творбата. Чухме подобна метаморфоза в Квартета на Фредерик Делиус от 1916 година. Музика на ръба на катарзиса, която на моменти ни напомня името Густав Малер, изпълнена с носталгия и тъга, изразена най-категорично в широко разгърнатата бавна част „Късни лястовици”. В такъв тип фактура вкусът и мярката на един артист безпогрешно се разчитат. Но за автентичното концертно изживяване е необходима и публика. Тази, в камерна зала „България”, като че ли я бяха довели задължително под строй от ОФ-организацията... Не само блъскаше длани усърдно след всяка част на прекрасната музика, с което приключи въздействието й, но и крещеше „браво”, щастливо и глупаво като в ситком сериал.
Може би заради липсата на какъвто и да е адекватен отзвук от аудиторията, музикантите изсвириха само една Новелета от Франк Бридж, вместо обявените три, и преминаха към Първия квартет на Едвард Григ (вторият е незавършен). Пак пляскане и радост!!! Квартетът монотематично е свързан с песен на Григ по Ибсен „Цигулари” (не на Ибсен, както бе неправилно преведено от Google в програмата). Тази конструкция на творбата бе интерпретирана със звуково въображение и специфична динамична култура в щедрите трансформации на темата.
Не можах да видя колко музиканти имаше на концерта, защото си тръгнах, потисната, че съм сред хора, които не знаеха къде са и защо са и, естествено, го заявяваха шумно. Този тип агресия на елементарните е много по-вредна за човешкото здраве от запалена цигара. Остана ми възможността, след концерта, в спасителната домашна тишина, със силата на въображението, да възстановя за себе си музикантския чар на четиримата и провалената интимност в общуването с изкуството им.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
