Езикът на живота като живот на езика
„Пророчество”. Метафизичен бюлетин токшоу по текстове на Петер Хандке и Веселин Димов. Превод Владко Мурдаров. Мениджър и наблюдател Теодора Динева. Фотограф Илиян Ружин. Дизайн, видео и костюми Евгения Сърбева. Участват Елена Димитрова и Александър Митрев. Режисьор и музикална среда Веселин Димов. Премиера 13 и 17 януари 2012. ТР Сфумато.
„Пророчество” е кратък текст, който се появява през 1966 г. след световноизвестната „Обругаване на публиката” (1965) и преди не по-малко възвестяващата неповторимия език на Хандке „Каспар” (1967). С този текст завършва представлението си Веселин Димов, което носи името му - „Пророчество”. Режисьорът е направил колаж от свои текстове, но основно от тези на австрийския драматург, който преобръща представата за драмата и театър през втората половина на XX век. Няма да е пресилено, ако кажа, че и до днес, въпреки известността си в писателския и интелектуалния свят, Хандке е чужденец по сцените. На български той се появи преди пет години благодарение на преводите на Владко Мурдаров, а на българска сцена – на Веселин Димов. Той го изучава с постоянство, отдаденост и задълбоченост, поставя го с тиха страст и упорство, сближаващи го с убежденията на учителя му Стоян Камбарев и различаващи го от театралната ситуация на България, където всяко подобно усилие обикновено се „оплаква” в дискретен пиар като героична постъпка със страдалчески ореол.
Спектакълът, който е поставил в ТР Сфумато, затваря един цикъл в усилието му да потъне в езика на Хандке, в опита му да се обърне чрез текстовете му към въпросите на съществуването. Опитва се да намери техния израз и изказ на сцената за човека днес, все по-рядко склонен на „скучното” потъване в езика. Чрез Хандке, Веселин Димов търси възможността да се говори за това, за което (по Витгенщайн) трябва да се мълчи. Това е добър начин да се „говори” с Петер Хандке и неговата драматургия, която от „Обругаването” до последните му текстове, в различни виртуозни вариации, се занимава с въпроса за властта, която езикът упражнява върху човека. Режисьорът е трансформирал този въпрос логично във въпрос за съществуването на човека. Затова го е нарекъл и „метафизичен бюлетин”. Превръщането на езика на Хандке в спектакъл от тази гледна точка е успех за рецепцията му в България и мисля, добър подарък за 70-годишнината, която Хандке тази година ще празнува през декември.
Представлението следва ритмичното пулсиране на фазите в завръщането към въпроса за отношението между единицата и цялото, човека и обществото/вселената. Но ценното постижение в „ток шоуто” е работата на актьорите. Текстът е превърнат в „декор”, пуснат е на английски като титри на стената зад тях и така е отчужден от телата на актьорите и говореното им на български, от слушането на български. От своя страна, самото говорене е отчуждено чрез ироничната форма на ток шоуто. Но няма да е точно, ако това отчуждение, привидно приближаващо го до Брехтовите техники, измести вниманието от фактическата строгост в работата на актьорите с езика на Хандке. А и самият Хандке никога не е обичал Брехт. Същественото тук е друго. Постигнато е, всъщност, основното за този автор - езикът, текстът е превърнат от актьорите в представление. Именно той е издишан, изговорен, осмислен, изказан, почувстван е - без да се представя, без да се „играе”. Подобно постижение в българската традиция на представянето, играта, физическите превъплъщения и ролята заслужава адмирации.
Елена Димитрова и Александър Митрев превръщат текста в действие, в глас, в тяло, привличайки публиката си, въвличайки я във въпросите за/на живеенето, в които всеки открива сам смислите. Това е точката на разбягалите се значения на думите през времето, пропадащото усилие те да бъдат уловени в метафорите и други езикови фигури. Срещу което Хандке в „Пророчество” прави откритието си - думите са нещата. Или „Камъкът ще е твърд като камък. Всеки ден ще е като всеки друг”, както гласи финалът на този текст и спектакъл.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
