Изгубеният, лошият и злият
Има в българския ефир една филмова телевизия – AXN, по която текат най-различни сериали – и криминални, и научно-фантастични, че дори и обикновени човешки драми. Други драми, обаче, влизат в моя обсег – драмите на най-различни митически същества, които живеят сред хората и търсят себе си. Един от тези продукти дори така се и нарича – „Изгубена“. Иде реч за сукуб, който се е изгубил сред бетонните блокове на мегаполисите и се опитва да установи като какво ще е и що ще е. Сукубата, както е известно, е женски демон – много похотлив и много красив, който неистово привлича мъжете и изсмуква не само мъжката им сила, а и живота им. Негов мъжки аналог е инкубът, който прави с жените онова, което сукубът прави с мъжете. Но няма нужда сега да влизам в дебрите на средновековните опасни същества, който иска да научи повече, нека се обърне към книгата „Нощта през Средновековието“ на проф. Цочо Бояджиев – едно изключително компетентно изследване за средновековните страхове. Моята цел е различна – как се случи така, че в началото на XXI век, когато човечеството е на прага да създава изкуствени същества и да регенерира човешки органи, да не говорим за другите му научни постижения, масовите продукции се обърнаха към разни митични същества, за да разказват „човешките“ им проблеми. Защото не е само сукубата, има сериали за върколаци и вампири, да не говорим за успеха на „Здрач“ и „Ангелология“ – книгата, според която в Родопите се крият древните демони от Библията, сношили се със земни жени. Изобщо, темата се оказа много печеливша, масовият човек кълве като риба след дъжд на нея. На майския книжен базар, например, наблюдавах майка и дъщеря – съвсем семплички, между впрочем, слушащи в захлас една продавачка, разясняваща им сюжетите и перипетиите в поредния вампирски роман. Накрая купиха цялата поредица – добър пазарен удар, всъщност.
Няколко хипотези ми идват на ум като обяснение на тези увлечения. Първата е свързана с тайнствеността на световните процеси – тайнственост толкова тайна, че е трудно на който и да е да се ориентира в нея. Тогава идват на помощ тайнствените отвъдни жители – цели паралелни светове си организират те, които се месят в земните работи, правейки ги толкова неразгадаеми и неразбираеми. Непонятни: светът не е един, световете са много и точно тази множественост прави така, че единият свят е толкова загадъчен и трудно обясним.
Втората донякъде е сходна с първата: има тайни общества – мистически, митически, и те са, които дърпат конците на текущото. Дали ще бъдат наречени Световно масонско правителство, дали илюминати или Ордена на Сион (по Дан Браун), дали еврейски заговор (по „Протоколите на Сионските мъдреци“) или Световна конспирация, дали прикрити като хора - отвъдни същества или извънземни – всички те дават обяснение за безпомощността на обикновения човек пред разгръщащите се и удрящите го по крехкия гръб планетарни злополучия. Той не може да разбере как едни успяват, а нему единствено се пада да плаща злоупотребите на банковите мениджъри, корупционните хватки на политическите деятели, практическата недосегаемост на криминалните мафии и си прави извода, че всичко това не е случайно, че то се ръководи от един център, едничката цел на който е да го хвърля и държи в калта. Няма друг начин да се обясни тъй здраво вкоренената в живота световна несправедливост и лошотия.
Трета е свързана тъкмо с тази неуютност на света – аз за него съм чужд, не съм, така да се каже, от този свят и затова той е така недружелюбен и неприветлив към мен. Все едно съм някакво същество, което е абсолютно друго, абсолютно инакво. Сукуб съм и инкуб, вампир и върколак и точно поради това той не приема, гони ме и ме преследва. Няма свои, напълно сам съм и захвърлен (казано по Хайдегер), ето защо няма друго обяснение на това положение, освен че съм различен, несвоевременен и не тукашен. Светът ми е чужд и аз съм чужд – едно отчуждение, което прелива в романи и филми за същества, които също не са от този свят.
Тъй или иначе, дали една от трите хипотези ще е вярна или пък и трите ще са съотносими с истината, факт е, че светът става все по-неразбираем за обикновения човек. И колкото повече е неразбираем, толкова повече ще се множат продуктите за вампири и таласъми. Прочее, съвсем не случайно точно за тях – те са лоши и враждебни спрямо света на човека, както и редовият човек е лош и враждебен към света на големите пари и политически сделки. Световното напрежение е опряло до кокала и съвсем скоро ще избухне, но вече не през измислени, а през съвсем реални същества. Човеци, не сукуби – отчаяни, зли и изгубени…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
