Български  |  English

20 години IMIR

 

Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (IMIR) отбеляза своята 20 годишнина с кратка научна сесия на тема „Светските научни изследвания за исляма и тяхната роля за интеграцията на мюсюлманските малцинства в България”. Тя се проведе на 21 май. Участие взеха професорът по ислям Йорген Нилсен, който е член на управителния съвет на IMIR и който изнесе доклад на тема „Мюсюлманите в Европа – обширна европейска тема”, както и д-р Антонина Желязкова - директор на IMIR, която представи „Приносът на неправителствените организации в науката и практиката за интеграция на мюсюлманските малцинства”. Освен тях, изложения имаха проф. Цветана Георгиева – „Ислямът в българската хуманитаристика – теми и проблеми” и Евгения Троева за „Мюсюлманите в България – изследователски полета и приноси”.
В доклада си Троева подчерта, че проучванията върху ислямските общности в страната, с малки изключения, са дело на немюсюлмани, което, от една страна, дава необходимата дистанция между изследователя и неговия обект, а от друга е предизвикателство пред учения да преодолее собствените си предубеждения и стереотипи по отношение на другия.
Проф. Цветана Георгиева говори за това, че една от главните причини за Възродителния процес е именно фактът, че като религия, догматична концепция и видова практика ислямът дълго време остава извън научния интерес на академичната общност.
По думите й, промяната настъпва през 80-те години на ХХ век, като инициативата идва от средите на историците - като Йордан Пеев и неговата книга „Ислямът. Доктринално единство и разноликост” (1982), и след шумните скандали около докторската дисертация на Антонина Желязкова „Разпространение на исляма в западнобалканските земи под османска власт XV-XVIII век”. След това, посочи Георгиева, следват 20 години динамично развитие на изследванията върху исляма - публикувани са над 20 монографии, както и над 100 сборници със статии и студии. До голяма степен тази промяна се осъществява с водещата роля на IMIR, като центърът работи с огромната по съдържание и по сложност проблематика, издържайки на публичен натиск от най-различни посоки, отбеляза Георгиева. Тя отчете, че издателската дейност на IMIR е дала изключително високи стимули на младите изследователи, които са пишели с ясното съзнание, че написаното от тях няма да остане само между кориците на дисертациите им. В доклада си Георгиева, наред с IMIR, отдаде дължимото и на други институции, занимаващи се с изследвания върху исляма.
Накрая Георгиева открои два проблема, свързани с изследванията върху исляма: неточност в употребата на терминологичния апарат и почти пълна липса на изследователски екипи от християни и мюсюлмани, работещи съвместно в сферата на историографията, антропологията и социологията.
Вторият проблем бе засегнат и в доклада на Антонина Желязкова, която подчерта, че и до днес в Богословския университет на СУ се изучава само християнство и не се подготвят специалисти по ислям - като доктрина, философска система и религиозна практика, независимо че мюсюлманите в България варират между 8% и 12% през годините. Освен това, Желязкова не скри съжалението си, че до момента в България няма обобщаващо изследване, което систематизирано да подрежда целия спектър от знания за присъствието на мюсюлманите - култура, балкански специфики, образование, доктриналните аспекти на исляма, практикуван на Балканите. Според Желязкова, една от вероятните институционални причини за това е, че Висшият ислямски институт е маргинализиран от академичната общност и че по отношение на него отсъства грижа от страна на държавните и общински институции. А биха се създали много условия за съвместни изследователски проекти върху исляма и мюсюлманите в България, ако институтът получи редовна академична акредитация, каза Желязкова. Дано думите й бъдат чути. Все пак, на рожденик желанията се сбъдват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”