Ищван Сабо в София
Удостояването на Ищван Сабо с почетната титла Doctor honoris causa на 10 май 2012 бе първото в мандата на новия ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” проф. Любомир Халачев. Аулата бе препълнена. Атмосферата – тържествена.
Световният филмов унгарец е роден през 1938 в Будапеща. Създал е 35 филма, сред които „Баща” (1966), „Улица „Пожарникарска” 25” (1973), „Будапещенски разкази” (1976), „Доверие” (1980), „Мефисто” (1981), „Полковник Редл” (1984), „Ханусен” (1988), „Среща с Венера” (1991), „Sunshine” (1999), „Да вземеш страна” (2001), „Роднини” (2006), „Вратата” (2011)... В психологически могъщото си кино, разделено на три периода: унгарски (60-те и 70-те), с Клаус-Мария Брандауер (1981-1988) и англоезичен (от 1991 до днес), той изследва съдбовните зависимости – война и съдба, власт и конформизъм, изкуство и любов. Прави го с камерна центробежност или епичен размах, с ерудитска тревожност или сардонична усмивка. Любопитна подробност е, че в абсурдната комедия „Роднини” участва Иржи Менцел, когото Сабо дублира на унгарски, а той самият се снима в „Служих на английския крал” (2006) на чешкия си приятел, където има епизод с Иван Бърнев.
Творчеството на Ищван Сабо бе лаконично представено от декана на факултет „Екранни изкуства” проф. Божидар Манов. Покрай филмите и наградите, той не пропусна факта, че в битността си на президент на FERA (Федерация на европейските режисьори от аудиовизията), унгарският майстор изпрати 2 открити писма (през 2009 до Министерството на културата и през 2011 до министър-председателя на България) в подкрепа на протестиращите български кинематографисти за спазване на Закона на филмовата индустрия.
След това, по традиция, проф. Халачев прочете решението на Академичния съвет на старобългарски и латински и връчи на Сабо свитък и медальон. А гостът произнесе с възхитително достолепие красиво и проникновено академично слово за историите и образите, спецификата на киното и мястото му в глобализирания свят (преведено на български от Юлия Крумова и прочетено от Нели Димова).
След стегнатата и вълнуваща церемония, Нейно Превъзходителство посланик Юдит Ланг даде сърдечен прием в Посолството на република Унгария и подари на госта албум за тракийските съкровища. Изключително интензивното пребиваване на Ищван Сабо в София, организирано с подкрепата на Унгарския културен институт, включваше, естествено, и показ на филми в НАТФИЗ: легендарния «Мефисто» («Оскар» и още двайсет награди), «Да бъдеш Джулия» (екранизация по «Театър» на Съмърсет Моъм) и «Вратата» (по едноименния роман на Магда Сабо), а на 10 май вечерта в Дома на киното, по повод прожекцията на «Да бъдеш Джулия», той сподели с публиката, че познава старото българско кино от своя състудент и приятел Едуард Захариев, но не и новото. За унгарското отбеляза: «Не съм песимист, а само реалист. Чакам да прелети ангел над нас, да кацне на покрива на Парламента и да им каже: «Момчета, липсата на култура ще се превърне в политическа сила, внимавайте!” И още каза, че за себе си е открил «млад режисьор, който, между другото, е стар актьор – Джордж Клуни. Препоръчвам на всички да гледат изключителния филм «Лека нощ и късмет».
След Никита Михалков и Дейвид Линч, Ищван Сабо е поредният чуждестранен филмов носител на почетната титла на НАТФИЗ. Сюблимно преживяване. За съжаление, студентите бяха малцина...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
