Ходене по буквите
Алек Попов. „Телесни плевели”. Фантастични истории. ИК „Сиела”, С., 2012, цена 13 лева
Поколението на 18-годишните е инфектирано от технофобия – и макар интензивно да употребява всички постижения на новите технологии, то иска преди всичко „око да види, ръка да пипне”. Това поколение няма как да си представи какъв вътрешен скок е представлявал преходът на Алек Попов от пишещата машина към компютъра, извън облекчението за ръката и стила. Няма как да си представи отсъствието на какви аудио-визуални медии, които днес приемаме за даденост, е компенсирал писателят чрез яркия си и динамичен изказ. Няма как да си представи, че новелите „Душевадецът” и „Телесни плевели”, отпечатани за пръв път преди 15 години, бяха обдарявани от контекста си с едно новаторско (като забавление) значение (и по-паметливите от нас ще си спомнят легендарната библиотека „Галактика” на варненското издателство „Георги Бакалов”), а днес за някои читатели имат друга стойност – на най-високата възможна у нас масова литература. „Истината е, че не бих могъл да си представя по-голямо наказание от това да пиша реалистично. Така наречените обикновени истории никога не са ме вълнували. За мен разказването и измислянето са страни от една и съща монета”, казва Алек Попов в предговора си „Словесни плевели”. Писателят е напълно искрен, когато заявява, че тази книга е продукт на носталгията му по един ярък, странен (учудващо невинен свят!) свят, изплувал от неспокойните вълни на младежкото му въображение. Споменатите новели, както и „Вятърът на старостта” и „Историята на един танк”, са жизнени фабули, които носят достатъчно много в себе си - и тяхното публично битие неминуемо излиза извън волята на автора. Те парадоксално са хем еднозначна литература, хем завладени от извънсловесни жанрове. Естествени, свръхестествени и зловещи. Какво ли би казал Уелбек, ако прочете разказа „Ковачи” и изпадащото от него дилдо?..
Иван Михалев. „Вестникът в епохата на интернет”. Издателство „Фабер”, Велико Търново, 2012.
Иван Михалев има респектираща за годините си журналистическа биография като репортер в БТА и журналист във в. „Капитал”, носител на наградата „Черноризец Храбър” за разследваща журналистика. Неговата амбициозна монография разбираемо вижда като качествен вестник преди всичко медията, в която авторът работи; при това в широк световен контекст. За неспециализирания читател най-интригуващи са дълбочинните интервюта, които Михалев е направил с издатели, журналисти и т.нар. „просветени читатели”: Иво Прокопиев, Филип Харманджиев, Валентин Панайотов, Емил Спахийски, Валери Запрянов, Галя Прокопиева, Велислава Попова, Алексей Лазаров, Димитрана Александрова-Майер, Максим Бехар, Георги Ангелов („Отворено общество”), хора от Института за пазарна икономика и пр. Стъпвайки на тяхната авторефлексия, Михалев предлага своя цялостна теория за бъдещите трансформации в бизнес модела на качествения вестник в интернет. Времето, разбира се, ще реши дали да я потвърди, но опитът си заслужава. Книгата може да бъде прочетена и онлайн .
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
