За бюджета на културата
Докога в България ще продължава да се препоръчва затягане на коланите, докато в Европа отдавна вече говорят за икономически растеж, дължащ се на културните индустрии? Този въпрос зададе Меглена Кунева, председател на сдружението „България на гражданите“, по време на дискусия, посветена на новите възможности за развитие на културните политики в страната. Тя се състоя на 23 април в Гранд хотел „България”. Пред събралите се представители на различните артистични среди Кунева подчерта, че в разработването на културните политики в сферата на изкуствата и творческите индустрии особено ще разчита на помощта на кинорежисьорката Иглика Трифонова и на художника Людмил Веселинов, както и на всеки творец или творческа организация, които имат желание да помогнат в общата кауза, чиито приоритети ще бъдат: киното и аудивизуалната индустрия и по-конкретно целенасоченото търсене на външни пазари за българското кино; разширяване на мрежата от киносалони – тук Кунева каза, че Европейската комисия планира да подпомогне откриването на 5500 нови киносалона с цел развитие на селските региони; преразглеждане дейността на културните ни институти в чужбина (Кунева даде конкретен пример с културния ни институт в Германия, който не е обновявал информацията на електронната си страница от 2009 г.); стимулиране развитието на културния туризъм; цифровизация на културното наследство; създаване на Съвет по финансиране на културните проекти към Министерството на културата, в който да участват различни представители на гражданското общество; създаване на специален консултативен орган към Националното сдружение на общините, който да им помага в изготвянето на културни проекти по различните европейски програми. Но основен акцент Кунева постави върху необходимостта от постоянно активно гражданско участие при защитаването на каузата на културата и изкуствата и по-конретно при обясняването защо парите за култура в бюджета трябва да се увеличат. „Тази кауза може да се обясни през културата на децата, защото така родителите по-лесно ще преглътнат пет лева от пенсията на по-възрастното поколение. Правителството няма да убеждава от и в името на културата, а може би то не трябва и да го прави, за да може тя да си запази живеца и независимостта си. Ето защо убеждаването е наша задача”, каза Кунева. Тя не скри, че голям проблем са липсващите телевизионни предавания и информационни блокове, в които да се разискват проблемите на артистичния свят, на културните и творческите индустрии.
Диана Андреева - директорът на Обсерватория по икономика на културата, която бе модератор на дискусията, взе думата и обнадежди присъстващите, че това, което миниреволюцията – ноемврийско-декемврийският бунт в киното и културата, е успяла да постигне, ще облекчи бюджета за следващите фискални години до 2020 г., когато е срокът за изготвяне на Националната стратегия за култура. Юристът по интелектуална собственост Велизар Соколов – вторият участник в дискусията, апелира на интернет да се гледа като на средство за информация, която да се ползва с цел човек да научи в кой киносалон да отиде да гледа някой нов филм или пък, ако в неговото населено място няма киносалон, да има възможност, заплащайки определена цена на създателите на фирма, да го свали от техен сайт и да го гледа.
Дали обаче авторите на Националната стратегия за култура ще вземат това предложение под внимание, до края на дискусията не стана ясно. Все пак, до 2020 г. има много време.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
