Боряна Сечанова - радостта на споделянето
На празник като на празник. Радостта да споделиш, да подариш щастие е като че ли една от дълбоките тайни на изкуството. Боряна Сечанова отпразнува своя 50-и рожден ден заедно с балет „Арабеск”, на който е директор от 2000 година. На сцената на Музикалния театър бяха показани фрагменти от „Квартет” по Григ, "Дон Жуан" по музика на Христо Петков, „3/4 Луна” по Щраус, “Carmina Burana” по Орф, "Лудо вино" по народни мотиви, "Ах, този джаз", "Коса" и др.
Вечерта протече с приповдигнато настроение, с особен аромат на художествените превъплъщения, защото артисти поздравяват артист. Незабравими са поздравите и изпълнението на примата на трупата Теодора Стефанова, която сякаш по удивителен начин успява да въплъти идеите на Боряна не просто за танца, но и за битието – една, често будеща смях и състрадание, наивна и опасна игра. Дълбоката истина за духа, съдбата и историята на твореца, всъщност, са самите му произведения. Боряна Сечанова е особен тип личност и творец – деликатна, но упорита; крехка и уязвима, но умееща да устоява на изпитанията; сладкодумна, но отдадена на мълчаливата експресия на движението.
Съвременната българска хореография през последните почти три десетилетия е под хегемонията на жените. След трансформиращата енергия на Маргарита Арнаудова, жалонирала естетиката, посоките и търсенията на българския съвременен танц, именно имената на Антония Докева, Румяна Маркова, Мила Искренова, Олесия Пантикина, Галина Борисова, Анна Пампулова и, разбира се, на Боряна Сечанова оформят пъстроцветието, идейната многопосочност и разноликост на движението, тласкайки напред съвременния танц.
Изкуството на Боряна Сечанова, нейната пластическа мисъл са своеобразни, лесно разпознаваеми, дръзко еклектични. В дълбочина нейното светоусещане тълкува движението като емоционална драма. То не е просто формално търсене, а чувствено събитие, телесно демаскиране на скрития вътрешен живот. Тялото в движението е откровено, непринудено, оголено от условности - живо, страстно и тръпно, изпълнено с противоречиви и сложни енергии, които го превръщат в кръстопът на страховитата и великолепна екзистенциална драма. Стилът на Сечанова по парадоксален начин съчетава лирика и ирония, възвишено и гротесково. Не се страхува да пародира лустросаната емоционална лъжа, да разобличава захаросаните чувства и да се вглежда в дълбоките чувствени противоречия на инстинктите, да задава въпроси как духът живее в тялото, какви са причините както за огледалния синхрон, така и за непрестанните дисбаланси между плът и мисъл. Онова, което привлича в изкуство й, е откровеността, будната емоционалност и съблазняваща топлота. Движението на Боряна показва човека като желание, като една непрестанна трансформация на жаждата за съществуване.
Танцът на Сечанова е динамичен, своенравен и разнолик. С удивителна свобода свързва наглед противоречиви идеи - еклектично приобщава абстрактно с характерно, класическо с модерно. Не се страхува от образци и има куража да търси там, където вече има безброй натрупвания от идеи, стереотипи и дори шедьоври. Дръзко преекспонира шаблоните, като по този начин ги преосмисля. Сечанова изследва драмата на страстта и тялото като нейно убежище. Оттук и многоезичието и смяната на ракурсите, без това обаче да я лишава от личен почерк. Танцът за нея е особено сетиво за изследване-осезаване на пространството в неговата граничност и безграничност, в кинетичните му откровения и интензивни метаморфози, които притежават духовен смисъл.
Ако „Квартет” за 5 танцьора е изключително красива творба в стила на високия модернизъм, развиваща естетиката на абстрактния танц, то “Carmina Burana” се съсредоточава върху стихията вътре в индивида и противоборството между индивидуалното и колективно начало. В последните си хореографски интенции - „Дон Жуан” и „Лешникотрошачката” - Сечанова търси пресечната точка между движение и театралност, идеал и реалност, а основното средство е ироничното претълкуване на културните митове и мисловни стереотипи. Тенденция, която се разпознава още в наградената във Варна,1996, миниатюра „Малко по-късно”, великолепно представена в юбилейната вечер от Мариана Крънчева и Трифон Митев. Двама танцьори, допреди миг преживявали романтичния унес на Жизел, след падането на завесата са напълно отчуждени; макар и да се опитват, не откриват начин да надмогнат както умората, така и отчаянието си.
Боряна търси в танца многоликостта, затова и той е жизнелюбив, пъстър, забавен, ироничен, злободневен, проникновен, елегантен и дори носталгичен, но никога повърхностен и едноизмерен. Защото за нея движението е пряк път към разгадаването на искрата, от която се разпалва съществуването, една жива надежда, която трансформира настоящето, дарявайки му неподозирана свобода. И понеже хореографите познават тайната на младостта, а движението е винаги ново, току що родено и свежо, искрено желая на Боряна Сечанова още дълго да споделя с нас умението си да разпознава радостта от битието чрез удивителния език на движението.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
