На 11 април Сашо Райчев щеше да навърши 90!
Давам си сметка, че приживе никога не съм се обръщал към него по име и на „ти”, въпреки че много време бяхме заедно. Много го уважавах и за мен той беше „професорът”! Сега, може би когато разликата в годините ни се „понамали”, си разрешавам тази „условна интимност”.
С годините все повече се убеждавам, че понякога максимата „незаменими хора няма” не е вярна. Тъкмо обратното – убеден съм, че има хора, които мъчно можеш да замениш, камо ли с лека ръка и сърце да си позволиш да подцениш или загърбиш.
Това са онези личности, оставили трайна и дълбока диря в съзнанието ни, белязали с таланта, живота и поведението си всичко, до което са се докосвали. Мъча се да мисля и говоря за тях не в минало време, защото съм убеден, че те са тук някъде, наоколо, просто са преминали в някакво по-необичайно измерение.
Със сигурност Сашо Райчев е тук някъде. Много от годините на живота му са преминали в Съюза на композиторите. А ние го помним – този Съюз – като много по-жив, по-действащ и ефикасен организъм, място, където нещо се случваше, където даже себичността и егоцентризмът на отделните хора не биваше достатъчен, за да потисне вътрешната необходимост от творческа съпричастност и някакъв що-годе доброжелателен оптимизъм.
С интелигентността си, необичайно свежия си талант, с авторитета си, с красноречието си Сашо Райчев печелеше много приятели, съмишленици и почитатели. И много врагове! Не е лесно да простиш дързостта на превъзходството. Мнозина не простиха и левите му убеждения, и умението му да пише новаторски, придържайки се към традицията, даже смятаха за „оперетъчно” общуването му с хората. Сашо Райчев и оперета! Какво безсмислие и нелепост!
Той калкулираше в подробности всеки проблем и предварително знаеше поне два изхода за отстраняването му. Но неговият прагматизъм не му попречи да запише името си като най-светъл лирик с творчеството си. Безумно влюбен в живота и красивото в него, той беше и мечтател. Какво съчетание на мечтател, лирик и прагматик и при това с огромно чувство за хумор. Мисля си, че това е по възможностите само за хора с голям коефициент на интелигентност и на полезно действие.
Мисля си също, че Сашо беше щастлив човек. Щастлив с авторитета си в обществото, с творчеството си, със семейството си, с приятелите си...
Сега той навършва 90! Остави след себе си много чудесни произведения, спомени, множество свои ученици, а също така - изумителни истории на ревностен защитник на инакомислещи свои колеги, пишещи по по-различен начин своите творби (аз бих могъл да ви разкажа няколко такива шокиращи случки), остави след себе си хора, които ще го помнят и ще го обичат... И нещо наистина изумително: успя да се самовъзпроизведе по несравним начин! В лицето на младия Александър Райчев – син, достоен негов наследник, не може да не съзрем кодирания образ и дух на Професора.
Бел. ред. Текстът е прочетен на възпоменателна вечер в СБК (9 април) в памет на Александър Райчев (1922 – 2003).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
