Ходене по буквите , брой 14 (2941), 13 април 2012" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Антон Чехов. „Избрани разкази”. Превод от руски. Издателство Enthusiast. С., 2012, цена 14 лева
Хайнрих Бьол. „Избрани разкази”. Превел от немски Венцеслав Константинов. Издателство Enthusiast. С., 2012, цена 14 лева
Горните две книги отключиха ето какви грубиянски разсъждения... Динамиката на жанровете в българската проза днес сочи категорична доминация на късия разказ. Романът като цар на художествената джунгла най-вероятно е детрониран. Неслучайно Митко Новков нарече на тези страници отминалата 2011-а именно „година на разказа”. Всъщност, немалка част от разказваческите сборници стават бестселъри, каквото и да значи това тук, преди всичко поради дразнеща тематична и стилистична близост на предложените в тях текстове до медийната вулгата. Или въпросните разкази направо са родени от Медията, носейки фалшив, но добре изчислен вестникарски сантимент или, още по-добре, телевизионна „мъдрост”… 1990-те бяха години на поезията, първото десетилетие на новия век – на романа… Дали не навлизаме в десетилетие на разказа? Десетилетие, в което, заради медийната мътилка, все по-трудно различаваме звани от незвани разказвачи. И в която акламиращите модните имена на деня нямат особено читателско минало… Явно за много автори писането на разкази предполага „кратък производствен цикъл”, бърза ликвидност на стоката и енергични връзки с обществеността. Най-амбициозното издателство – „Ентусиаст”, също се качва на гребена на разказваческата вълна, но по особен начин: серия разкази, но на класици – Антон Чехов, Хайнрих Бьол, очакваме Катрин Мансфийлд… Така те се нареждат достойно до разказваческите серии на „Фама”, „Колибри”, ”Жанет 45”, до попаденията на „Сиела”… Струва ми се, освен комерсиален, това е и здравословен литературен ход, в който българският читател трябва да види измервателна единица за писателски професионализъм. За отправна точка. Без мярата на Чехов и Бьол, като начало, простодушната рецензентска практика услужливо ще продължи да назовава всеки брътвеж разказ, осланяйки се на интервютата на автора, а не на качеството на книгите му. Освен всичко друго, докосването до първите два тома от поредицата на „Ентусиаст” ни дава богатството на един щедър български език, който дължим на преводачите Рачо Стоянов, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Елка Хаджиева, Лиляна Ацева, Илиана Владова (Чехов), Венцеслав Константинов (Бьол). Не такъв език срещаме в късия медиен речник на повечето сегашни разказвачи. И това също е симптом. Един от най-хубавите разкази на Бьол – „Търси се читател”, започва така: „Моят приятел има странна професия: не се свени да се нарича писател само защото притежава известни латентни познания по правопис, смътно владее няколко правила от синтаксиса и изпълва на пишеща машина страница след страница, която нарича ръкопис, щом от тях се образува купчина.” Този „писател”, прочее, не свършва твърде хубаво. Защото трябва да се мерим с истински големите автори, а не помежду си. И не да се правим, че бавните първомайстори въобще не съществуват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”