Реплика от ложата (театър), брой 14 (2941), 13 април 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Движение между изкуствата
Български  |  English

Движение между изкуствата

 
Движението между различни търсения в съвременните визуални изкуства, хореографията, физическия театър и пърформанса (в най-широкия смисъл на понятието) определя амбицията на Международния фестивал „Антистатик”. Той се опитва да отвори дискусии в тази област и да даде възможност за интегриране на българската аудитория към едни от най-любопитните опити в тази разнообразна територия върху европейската културна сцена. Предвид затворения културен живот тук, фестивалът е нужен, важен и много полезен – и с неизбежната си просветителска, и с интегративната си функция. Проведе се за пети път в София от 2 до 7 април. Организаторите му - Брейн Стор Проджект, Център за култура и дебат „Червената къща” и Асоциация „Информбюро”, тази година предложиха програма с максимално широки рамки.
Те я представят като центрирана около желанието да се покаже новото в работата с тялото в международните центрове за съвременен танц в Германия – страна, без съмнение, с централно значение за експериментите в това поле. (Макар по-точно би било да кажем немско-езичното пространство, доколкото Австрия и Швейцария имат не по-малко важно място в него.)Това вероятно е било наистина водещото желание, но в резултат програмата на фестивала като цяло се опитва да балансира няколко цели.
Тя има силен „звезден” фокус, от една страна, който цели да представи едни от най-известните имена в тази област - като Антония Беер с част от последната й работа „Партитури на смеха”, пърформанс-лекции (показани на запис) на Ксавие льо Роа “Product of Circumstances”(1998) и Жером Бел “The Last Performance”(2005), Иво Димчев с представлението му „I-On”. От друга страна, присъстват също „на фокус” сериозни имена в тази област, които работят тук - като Галина Борисова („Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго”), Виолета Витанова и Венелин Шурелов (Zoom In), Ива Свещарова и Вили Прагер („Музей на хигиената”). Фестивалът е възможност да се покажат пред интересуващата се публика, да дискутират с нея, да проверят интереса към своята работа и т.н. - нещо особено ценно, тъй като пространствата и изобщо местата, където това да се случва като по-траен процес в българския културен пейзаж, просто липсват. В останалата част на програмата са включени артисти, които в момента развиват идеите си в тази междинна територия на изкуствата, активно преосмисляйки значението на тялото, движението, съвременните перформативни изкуства изобщо.
И тъй като „звездите” са добре познати, а и изключително интересната работа на Антония Беер в пълния й вид познавам от Авиньон и съм писала за нея (http://www.kultura.bg/bg/article/view/18673), си избрах да видя точно две студентски работи – видео инсталацията-пърформанс на Зейна Ханна, която в момента е в Центъра за танц на Университета за изкуства (Берлин), и пърформанса на Роуз Беерман, Ива Свещарова и Теса Тайсен, които учат в Института за приложно театрознание в Гийсен – също едно от най-интересните места в съвременната хореография.
„Never live twice” на Зейна Ханна (Ливан/Германия) е много интересно изследване на движението, което се разлага в „плоскостите” на видеоизображението (вече направен филм), на статиката и снимането (разкадрирането му), на гласа и значението на четенето (запис на Буковски и книгата като предмет) и пр. Като всички се обединяват в „живия” опит за тяхното пресичане чрез самата Зейна Ханна, която разчертава, фиксира, „дублира” върху екрана в дъното на зала „Гъливер” части от движенията и ги наслагва върху движенията на линиите. По-едрото пространство би дало по-пълна представа за идеята на тази много любопитна и умна работа и би провокирало по-различно и по-силно въздействие. Същото в някакъв смисъл важи и за Velocity Pumps на Роуз Беерман, Ива Свещарова и Теса Тайсен, чийто пърформанс е експеримент върху работата с енергията и скоростта чрез ироничното й пренасочване, което цели насочването на вниманието, например, към „групи мускули”. Той се нуждае от максимално неутрално пространство, за да се открои веселото разграждане на популярната „мускулна” идеология на бодибилдинга като икономика на щастието.
Фестивалът набира скорост и тепърва ще развива свои идеи. А най-важното е, че с всяко следващо издание си създава устойчива аудитория, разширява я и се опитва да я приобщава към процесите в съвременното движение между изкуствата.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”