От пръв поглед ( кино), брой 14 (2941), 13 април 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Сурова сърдечност
Български  |  English

Сурова сърдечност

 

„Момчето с колелото” (Le gamin au velo), 2011, Белгия- Франция-Италия, 87 минути, сценаристи, режисьори и продуценти (плюс Дени Фрейд) – Жан-Пиер и Люк Дарден, оператор - Ален Маркоен, в ролите: Тома Доре, Сесил дьо Франс, Жереми Рение, Фабрицио Ронджионе, Егон Ди Матео, Оливие Гурме и др.

Награди: Голямата награда на журито от Кан ’11 и за сценарий на Европейската филмова академия.
Показан на 16. София Филм Фест
 
В историята на Кан има три братски двойки, носители на „Златна палма”: италианските Тавиани, американските Коен и белгийските Дарден. Последните, за разлика от другите, са удостоени с нея два пъти: за „Розета” (1999) и „Детето” (2005). Прочее, те са сред шесторката, имала този късмет с най-престижната филмова награда в света, заедно с Алф Шобери (1946, 1951), Франсиз Форд Копола (1974, 1979), Биле Аугуст (1988, 1992), Емир Кустурица (1985, 1995) и Шохей Имамура (1983, 1997). А освен нея, в колекцията си имат още отличия от Кан...
Жан-Пиер (1951) и Люк (1954) Дарден започват пътя си като документалисти, но се прочуват като автори на игрални филми. И продължават не само да са неизменно вперени в съвременността, а и да я изследват през автентизма на ситуации и поведенчески кодове. Стилът им би могъл да се дефинира като душевно-документален трилър - те хващат/измислят делнично-екстремна случка и с нагнетена пунктуалност разнищват колизиите на героите. Подобно на италианските неореалисти или на английския левичар Кен Лоуч, братя Дарден са фокусирани неизменно в проблемите на простолюдието. То е техният таргет за изваждане на важните социални проблеми – безработица, безотговорност, безпризорност... Център на интереса им е семейството – като разруха и копнеж. И в „Розета”, и в „Синът”, и в „Детето”, и сега в „Момчето с колелото”, братя Дарден следват неизменно героите си и градират напрежението чрез тяхното непрестанно движение из реални топоси и превратности – до препедалиран съспенс. Моторите му са млади, фрустрирани и уязвими хора – клетници в космоса на мечтите.
Сирил (Тома Доре) от „Момчето с колелото” е нещо като днешна проекция на децата от „Нула за поведение” на Жан Виго. Но авторите не се занимават със сиропиталището, а с дамгата от липсата на семейство – детето се впуска в авантюрно-опасно пътешествие подир непрокопсания си баща (Жереми Рение). От врата на врата и човек на човек, денем и вечер, от земя до дърво, яхнал колело и въоръжен с GSM, русокосият Сирил с алена тениска агресивно настоява за полагаемата му се доза сърдечност. Намира я в лицето на добричката фризьорка Саманта (Сесил дьо Франс). Тя не само го изслушва и приема устрема му присърце, но и се решава на луда стъпка. Суров и сърдечен филм. Малкият Тома Доре е толкова истински, че екранът свисти от адреналина и тъгата на вагабонтина, а Сесил дьо Франс му партнира с трогателна съпричастност. Макар да не постига сугестията на френския майстор на игралния автентизъм Робер Бресон, делнично-катартичното кино на братя Дарден е рядко срещано днес - от една страна, неотстъпно дълбае из злото вътре и вън, а от друга – съумява да изтръгне въздишка на облекчение. Вероятно по тази причина миналогодишното жури в Кан е разделило Голямата си награда между две полюсни проекции на тръпчивата тревожност с кълн упование: концептуално-медитативния „Имало едно време в Анадола” на Джейлан (вж. „Култура”, бр. 11 от 2012) и нахъсано уличния „Момчето с колелото”. Повече ме вълнува първата, но с този си филм братя Дарден пробиха апатията ми към тяхното кино.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”