Антидепресантът Пълна лудница
И цяла България е Перник.
по Иван Цанев
„Пълна лудница. Пренареждане“ – определението, което често може да се чуе за състоянието в държавата, е дало името си на едно от най-забавните шоута в българския ефир. Изглежда не случайно – аналогиите, които се правят между България и Перник (мястото, където се развива действието), са си съвсем преднамерени и нарочни. Разбира се, това не е България на жълтите павета, на театрите и галериите, а онази, която някои биха припознали като преобладаващата България – на жълтите вестници, на чалга купоните, на самозванството и пошлостта. На простотията до шия, усилена до такъв предел, че да се превърне във фарс.
Проблемът, обаче, при такива продукции е (особено телевизионни) доколко зрителите са в състояние да усетят дълбокото несъгласие на авторите с реалиите, които изобразяват. Това се отнася най-вече до младите – ключови реплики от „Пълна лудница“ вече се имитират от учениците и никак не е трудно из училищните дворове да чуеш я „Здрасти-и-и!“, я „Тюфлек“, я „И това също“. Както казва италианският българист Роберто Адинолфи по друг повод: „Самият смях също не стига и освен това трябва да се подразбира, че зад него се крие критика. Трябва да е по някакъв начин ясно, щом не всички читатели са толкова остроумни. Иначе ще се смеят на забавното четене, но произведенията ще изгубят функциите, за които става дума“ (ЛИК, 2/2012). Така, вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи и онова, което критикува фарсът, довеждайки го до абсурд, да се превърне в модел на подражание. И Мама Божка да стане по-привлекателна от Мария Сапунджиева, Жорето Бекъма – от Димитър Рачков, а Леля Ташка – от Васил Василев-Зуека… Разбира се, начинът, по който накрая се описва работата на екипа на предаването („Бледи актьорски напъни“, „Откровено тъп сценарий“, „Нагла музикална кражба“ и т.н.) донякъде могат да смекчат желанието за подражание, но, така или иначе, опасността остава – „Пълна лудница“ може да се превърне в образец, вместо в отказ.
Любопитно е да се види кои, според авторите, са сферите на българския социум, достойни за подигравка. Медиите, футболът, жълтата преса, различните конкурси за красота, политиката, мутрите, дивият капитализъм – всичко онова, което прави живота в България повече непоносим, отколкото приятен. Всъщност, ако се доверим на „Пълна лудница“, в България нищо друго няма и по този начин шоуто по един парадоксален начин се солидаризира с йеремиевия плач на огромна част от мрънкащите български интелектуалци, според които също в България нищо друго няма. Но ако „Пълна лудница“ вижда в това повод за комедия и смях, то вторите предпочитат трагедията и сълзите. Зрителите, естествено, предпочитат първото, затова и доста повече се стичат на призива: „Ще бъде весело! Ще бъде много весело! Да се посмеем заедно!“. В България комиците винаги са имали по-висок рейтинг от трагиците…
Така или иначе, шоуто е талантливо, може би най-талантливото от този вид в българския тв ефир. Изглежда, че на нас, българите, пародията е жанрът, който ни се удава най-добре, може би защото целият ни живот е една неподправена пародия. А как една пародия се лекува най-добре? Ами с друга пародия! Когато животът е пародия, пародията е най-жизненият жанр…
„Пълна лудница“ е онова хапче-антидепресант, което ни пази да не полудеем окончателно…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
