Ходене по буквите
Калин Донков. „Елегии и тържества. Поезия” Т.1 , ИК „Жанет 45”, Пд, 2011, цена 10 лева. „Други думи.Есета, частни случаи, документална проза”. Т.2 , ИК „Жанет 45”, Пд, 2011,цена 14 лева
Двутомникът на Калин Донков отбелязва 70-годишнината на един от най-сдържаните днес и взискателни като присъствие поети и публицисти. Човек, който притежава особено остро усещане за достойнство и граждански дълг. Деликатният стоицизъм, изразен в стихотворенията, още веднъж демонстрира пред вярната му публика, че саможертвата може да бъде въпрос на избор, а несъчинено по-късно алиби. Че може да бъде красива и да звучи като песен в сменящите сезони на сърцето.
Астрид Линдгрен. „Приказки”. Превод Мирела Иванова. ИК „Пан”., С., 2011, цена 5,90 лева
Туве Янсон, цитирана от Линдгрен, казва: „Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорност. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден.” Дългият ден на човешките животи беше осветен по уникален начин от най-голямата детска писателка на всички времена – и затова в колекцията „Астрид Линдгрен” на ИК „Пан” вече има 22 книжовни доказателства за фантастичните светове, които да бъдат изградени от нейните „бедни думи”. В целебните истории на Рюп Рюпел, Феята с носната кърпа, юнкера Нилс от Ека, палечкото Нилс Карлсон… има достатъчно мотиви, познати от световноизвестните й творби. В тези екстракти от Линдгрен усещаме вярата, че като че ли всяко болно дете оздравява или забравя за болестта си, когато се отпусне във фантазиите си за приключения, приятелство и състрадание. Аз сам поисках да принадлежа на народа на свечеряването, който се появява, ако не светнем лампата късно следобед… И да се върна в „Юнибакен”, стокхолмския дом на най-опърничавата защитничка на децата.
Калоян Праматаров. „Асфодел”. Илюстрации и оформление Борис Праматаров. Издателство „Сонм”, С., 2012
„Аз съм стая на отдавна починало дете,/ в която всичко е останало непроменено”, е едно от директните послания в „Асфодел”. Всъщност, причудливите образи в първата стихосбирка на Калоян Праматаров си играят на прескочи-кобила. Те могат бъдат тълкувани като urban и cool, като hipster-ски дори, но нека преди всичко видим сюрреалистичната навалица от препратки, подсказваща престижната образованост на автора и независимия му дух на действително свободен човек. Човек, неподкупен от литературните традиции и центрове. Текстовете на Калоян са „прочетени” визуално от илюстрациите на брат му Борис, чиято звезда се катери упорито все по-високо по небосклона на световната комикс култура. Затова картинките фиксират зловещото изящество в приказните стихотворения на Калоян. Той искрено – и понякога тъжно - се забавлява, но чистата игра неминуемо става сериозна, много сериозна. И нека внимаваме за развитието на братята с лъвски сърца, защото ни чакат фонтан от болезнена чувствителност и риск щастливо да изгубим самоличността си, докато Калоян и Борис безстрашно откриват себе си. И порастват.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
