Авторският плакат на проф. Газдов
Иван Газдов, „Авторски плакат”, София, 2011.
По определение на своя автор, авторският плакат е „чисто изкуство на графичната концепция, поръчан от своя създател”. Базиран е на фантазията и импровизацията и, за разлика от социалния плакат, не „хулиганства” в полето на общественото, а в интимността на въображението. Авторският плакат не търси обичайната публичност, характерна за събратята му. Той се надява на визуалната интелигентност на зрителя, разчита на умението му да разпознава вицовата стойност на образа и да одобрява находчивостта му. Общуването с авторския плакат е лично. То не може да се осъществи чрез не планиран обществен показ в раздраната от визуална прагматичност публична среда.
Първата официална графична серия, поставяща началото на авторския плакат, е през 1978 година. Озаглавена е „Светът на еснафа” и е показана през 1980 в самостоятелна изложба на проф. Иван Газдов. Наименованието „авторски плакат” е установено по-късно. За „Светът на еснафа” Кирил Кръстев публикува рецензия във вестник „Народна култура” (бр.18/30.04.1980), в която определя графичните образи като „чисти, условни, лаконични, стилово прецизни, въздействащи с монументалната простота на присъдата на автора.” Ако се продължи цитираната мисъл с тази на плакатиста Джон Хим (списание Графис, 1964), че когато не е във властта на художника, а обикновено това не е в неговата власт, да предприеме каквото и да е против абсурдността на системата, той чувства необходимост да действа с хумор и въображение. Характерна черта на авторския плакат е липсата на поръчител. Той не коментира възникнало или възникващо събитие, а създава своя полемична среда. Хуморът и въображението заставят действителността да коментира собствените си абсурди чрез прецизните графични образи. Ако авторският плакат е другата страна на графикатурата (графичен стил, разработен от проф. Газдов), то вероятно това е лицето с повече умение за мимика. Встрани от анализа на авторския плакат остава въпросът за публичността, другата основополагаща характеристика на този вид графични произведения. По определение, плакатът търси своята оценка и реализира въздействието си в максимално широка среда. Той не формира предварителен таргет, а се стреми да илюстрира находчиво нещо, което се предполага, че е обществено достъпно, т.е. видимо е за неограничен кръг зрители. Обратно на това, авторският плакат търси нещо „невидимо”, скрито от публичен коментар, съдържащо се в догадките и личното вицотворчество на определена група, подготвени за находчивостта зрители. Развитието на школата на авторския плакат е всъщност усъвършенстване на методите за въздействие върху абсурдите на средата чрез образа. Но не чрез прагматичното му третиране, а чрез потенциала на визуалната фантазия, хумора и находчивостта.
Монографията на проф. Газдов „Авторски плакат”, издадена по повод юбилейната му изложба (17 октомври 2011, галерия Академия”), е насърчаващо четиво за всеки, който би искал да превърне интуицията си в убеждение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
