Чарът на просветения шик
Mатийо Мерсие, галерия 0gms, 3 февруари–15 април 2012.
“Формите създават отношения и тези отношения създават форми.”, Пит Мондриан
Животът на хората от преди сто години е преминавал по-хроматично, лишен от изобилието на предмети в лимоненожълто, магента и електриковосиньо, бил е изпълнен с повече дантели, криви и орнаментика. Завещанието на “Баухаус” за синтез между изкуствата (дизайн, архитектура и визуално изкуство), за функционалността на предметите и архитектурата и за рационално отношение към производствените процеси са все революционни за времето си въведения, които днес приемаме за даденост и почти кухненско ежедневие. Разбира се, вкусът към романтиката на далечните епохи, както и екзотиката, никога няма да загинат в полза нарационалния и обуздан дизайн. Но жестът на “Баухаус” си остава повеля в духа на Модерността и винаги ще ни съпътства под грижите на дизайнери, архитекти и художници.
Матийо Мерсие прави дисекция именно на историчността на формата и дизайна. Безпогрешно пред нас изниква композиция на Пит Мондриан - почти в същия момент, в който разпознаваме очертанията на битови предмети: кутийка в жълто, кана в синьо, въженце в червено. Предметите очакват да изпълнят своята практическа функция, което автоматично ще разруши крехката аура на изкуството в композицията.
В комбинациите на Мерсие дизайнът е постоянно застрашен от дисфункционалност, а визуалното изкуство от практичност, като в крайна сметка се получава това странно съвместяване на двете възможности в един обект. Визуалното възприятие в произведенията на художника е разложено между бинарни структури: от онагледяването на това как нещо е конструирано и от самия краен предмет или изображение. Природата на обекта възниква като видимост, материалност, цветност, структура. На стената в галерията виси принт с китка цветя и две скали с цветове по гамата на “Пантон”, заснети заедно със скенер. Реалният жив обект, колоритният му еквивалент, сведен до схема от цветове и елемент от използваното средство за техническо възпроизвеждане, загатнат на заден план, са превърнати тук в постмодерен натюрморт. Ако се постараем да излезем от коловоза на бинарната структура обект-материал, изкуство-дизайн, функционалност-декоративност, ще попаднем в нещо като подсъзнателното на дизайна.
Всеки експонат в изложбата е поставен много точно и премерено в пространството, идеално вписващ се в изначалното предназначение на мястото като жилище. Така галерията възвръща малко от оригиналното си битие, но отново пречупено през някаква почти сюрреална атмосфера със странна покъщнина. При по-близка дистанция се вижда, че червената завеса пред прозореца е едновременно луксозно-плюшена и простовато-телена преграда срещу достъпа на външния свят. “Дизайнерският диван” пред нея, изработен от монолитен черен мрамор, несъмнено налага усещане за лукс, но той може да бъде възприет и като тежък надгробен камък, излъчващ мъртвешки и отблъскващ хлад.
Тук изникват социалните измерения на дизайна. Режимът на възприятие, подхранван с еталони на изкуството и култови предмети на дизайна, има за своя мишена най-вече интериора с дискретен буржоазен чар. Този „просветен шик” е организиран от балансирания декоратор и желан от изискания ценител. Негови елементи могат да бъдат кожен кушет на Мис Ван дер Рое, Ееро Сааринен, може би Корбюзие... Нищо, че последният ни дари и с откритието на безкрайно мултиплициращата се панелка.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
