Що е Anthroconix
За тези, които следят изявите на Йордан Панков (известен и като J.PANK), вероятно новата му изложба в галерия „София Прес” не беше изненада. Тя е етап от последователната линия на артистична стратегия, чието начало е в изложбата „Римейк на стари майстори” и бе успешно развита през последните години в проекти, като „Fly By” и особено в „Lost”. Основната концепция на тази стратегия е коментарът на художника върху произведения на класически майстори и най-вече на шедьоври на световното културно наследство, които по една или друга причина се смятат за изчезнали.
Настоящият проект на J.PANK включва серия акрил и рисунки и поставя някои нови въпроси. Един от тях е още в наименованието на изложбата. „Anthroconix” е измислена от автора дума, която е директна асоциация (фонетична и смислова) с фестивала „Anthrocon” – един от най-големите форуми на furry жанра, провеждащ се в Питсбърг, Пенсилвания. Концепцията на „Anthro” или „Furry” феновете се изразява в най-различни области и направления на съвременната визуална култура, в литературата, сценичните изкуства, анимационното кино, компютърния дизайн, и отдавна се е превърнала в индустрия. Обединяващият елемент в тази концепция е създаването (както и превъплъщаването) във фантастични антропоморфни образи, носещи външните белези на животни, но притежаващи човешки характеристики. Какво точно е „furry convention” или „furry con”? Мода, течение в съвременното изкуство, организация на хора с девиантно поведение, в случая не е от особено значение. По-интересна е генеалогията на образа, неговата хибридизация.
Образът, който създаде J.PANK, и който наложи в един свой индивидуален периметър в съвременната визуална среда, безспорно също има синкретичен характер. Базата, върху която той се появи, струва ми се е ясна и това са визуалните кодове на днешния ден – от поп арта, анимацията и комикса, през дизайна и рекламата до изкуството на графитите и стрийт арта. J.PANK постепенно разшири периметъра около този образ и го превърна в главно действащо лице на една лична митология. Това, което е характерно за този образ, е на първо място неговата изключително деликатна, амбивалентна, вечно изплъзваща се природа. Вглеждайки се в опит да поставя точната „диагноза”, да назова проблема, ми се струва, че нещо неизбежно ми убягва. В този смисъл нещата на J.PANK на едно определено ниво действат подривно. Синкретизмът им е в привидните противоположности на пластично и концептуално, визуално и вербално, класическо и съвременно, високо и ниско, вечно и нетрайно. В „Anthroconix” и особено в рисунките, осезаемо се налага много точно намерения баланс между силната комуникативност на образа, от една страна, и неговата херметичност, от друга.
Не на последно място, няколко думи и за ролята, отредена на рамката като компонент - не толкова на естетическото, колкото на социалното битие на творбата. Пищно орнаментираната барокова рамка пренася образа от света на „баналното” в света на „сакралното”, при това ироничният момент не винаги е задължителен и безспорен. Фетишизирането на изкуството в случая е метафора на самото изкуство. Както на класическото (изгубено или не), така и на съвременното.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
