Безсловесното да проговори!
Итало Калвино. „Американски лекции”. 6 предложения за следващото хилядолетие. Превод от италиански Нева Мичева. Художник Ина Бъчварова. ИК „Колибри”, С., 2012, цена 18 лева
Фактите: през 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица „Чарлс Елиът Нортън” през идущата учебна 1985-86 г. Така той става звено в една крайно престижна традиция: от 1926 г. като Нортънови лектори до този момент своите творчески занимания по „възможно най-концентрирания и красноречив начин” пред студенти са представяли Т.С.Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Октавио Пас... Калвино е първият италиански писател, комуто Харвард оказва тази чест. И разказвачът се заема да напише шест лекции, но… внезапно умира от инсулт през септември 1985 г., току преди да отлети за Америка – последната (дали знаково тъкмо на тема „Съдържателност”) лекция остава ненаписана. А три години по-късно вдовицата на италианския маестро публикува ръкописа на петте готови изложения под заглавие „Американски лекции”. „Лекота”, „Бързина”, „Точност”, „Нагледност” и „Множественост” са лекциите, в които Калвино – колкото на студентите, още повече на самия себе си – обяснява своя опит на разказвач. Обяснението се превръща в пламенна защита на „някои достойнства, качества или характерни черти на литературата, които са ми особено скъпи, в перспективата на новото хилядолетие”.
... Може би един ден „Американските лекции” на Калвино щу му осигурят място в компанията на Аристотел, Хораций, Псевдо-Лонгин и Боало, чиито прозорливи идеи за поетическото изкуство предписват или догонват пътя на литературата през вековете. В твърденията си той стои най-близко до Пол Валери – като френския поет споделя определението за поезията и въобще за литературата като стремеж към точност и едва ли не пригодност за превръщане в математически израз (тук веднага ще се сетим и за легендарния „обективен корелатив” на Т.С.Елиът). У Калвино мирно съжителстват демонът на точността и демонът на чувствителността досущ такива, каквито той ги вижда у „писателя” Ролан Барт. Именно на авторефлексията му дължим, примерно, признанията за базисния визуален образ, от който Калвино впоследствие освобождава присъщия на изображението потенциал – т.е. разказа...
В крайна сметка, всички белетристични експерименти на Итало Калвино целят безсловесното да проговори, неопределеността на словото да продължи да притегля читателя към себе си, да продължим да разсъждаваме в образи. Той защитава фантазията – и неслучайно се самовъзприема именно като писател фантаст, а не автор на фикции, постмодернист или нещо друго...Неговата битка е с жестоката „(...) чума по езика, която се изразява в загуба на познавателна мощ и непосредственост, подобна на автоматизъм, при който изказът се свежда до най-общо, безлични, отвлечени формулировки, значенията се размиват, експресивните издатини се заглаждат и угасва всяка искрица, изтръгната от сблъсъка на думите с нови обстоятелства.”
В пребогатите с отправни точки за размисъл „Американски лекции” Калвино пише - както споделя преводачката му Нева Мичева (превела и легендарния му роман „Ако пътник в зимна нощ”) - така, както би искал да разказва своите фантастични истории: увлекателно, забавно, леко, точно, картинно, неуловимо... Именно благодарение на Мичева българското издание има страхотни бележки под линия и приложения (за сравнение, македонското е едва ли не наполовина от нашето.)
Бел.ред. А по-миналата седмица в книжарниците, в превод от английски на Боряна Джанабетска, се появиха и Нортъновите лекции на Орхан Памук – „Наивният и сантименталният писател” (ИК „Еднорог”), в които той споделя, че е „намерил своя глас” именно благодарение на Итало Калвино. Но за „наивния” Памук – в следващ брой.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
