За меда и калта | свобода на словото
Web е кошер, а ние сме пчелите в него. За добро или лошо, той отразява собствената ни природа. Това, което се случва в него, е до голяма степен спонтанно и е редно да си остане такова и за в бъдеще.
Защо почвам с тази метафора? Заради едно събитие, имащо отношение към бъдещето на мрежата и свободата на споделяне в нея.
На 7 март 2012 във Вашингтон, окръг Колумбия, на 29-ата поред тържествена вечеря за връчване на наградата на National Press Foundation за най-добра американска журналистика изпълнителният директор на Google в периода 2001-2011 Ерик Шмид бе поканен да произнесе реч. В нея той се обърна към американските журналисти със съвета да прекарват повече време сред аудиторията си в Google Plus. И не за да рекламира тази Google услуга, а защото: “с информацията идва силата, със силата идва изборът”, а по-умните, информирани и способни граждани са тези, които трябва да задават и изискват по-отговорно поведение от всички останали, именно общувайки с тях.
Шмид сподели и представите си за бъдещето на интернет, събуждайки някои Star Trek реминисценции с описанието на холографски технологии, които ще позволяват на хората да „посещават” географски отдалечени места. Според него, скоро World Wide Web ще е нещо повече от свързани в мрежа машини. Той ще е мрежа от умове, въвлечени в глобално колективно съзнание в името на доброто, оцеляването и напредъка. Като пример за подобна колективна активност в името на доброто той посочи Япония по време на бедствията.
Шмид също така предрече, че тепърва милиарди бедни хора ще могат да си позволят за пръв път интернет връзка благодарение на смартфоните, пропускайки етапа на скъпите и неефективни стационарни dial up устройства и DSL линиите. Развитието на безжичните технологии ще им даде в ръцете направо суперустройства с мобилен интернет.
Това, освен че би дало възможност за относителен просперитет на много хора, би им помогнало също така да заобикалят държавната пропаганда и терор, както това стана в Сирия. Светът научи за случващото се там именно благодарение на web.
Но понеже интернет не е утопия, Шмид спомена и някои лоши страни на задалото се бъдеще, като дори призна своя собствен принос – развитието на филтриращите технологии, напредващо успоредно с разцвета на безжичните мрежи. Тъй като много правителства не могат да приемат възможността за загуба на огромната си власт, опасността за разпокъсване на web на отделни, санирани с помощта на цензуриращи технологии зони (Китай, например), или пък „балканизирането на web”*, поставя свободата на словото и възможността за комуникация в опасност.
Шмид предупреди за сериозната опасност да заживеем в общество, „което тихомълком ще трие нашите гласове, нашите мисли и култура”.
Да се абстрахираме, обаче, от желанието да обвиним Ерик Шмид, респективно Google, в демагогия. Все пак, при днешните технологии се оказва, че дори в Китай е възможна свобода на словото. Нека се съсредоточим замалко в случващото се у нас.
На 9 март министър-председателят ни направи поредния си предвидимо „непредвидим” жест, като заяви пред Народното събрание, че все пак ще внесе за ратификация скандалната АСТА. Едва ли има учудени сред нас. На никого не му се слушат празни обещания как точно ще гласуват ГЕРБ или как АСТА няма да промени живота ни, само веднъж да се ратифицира.
Като повод за филтриране на интернет у нас може да послужи буквално всичко. Опит да се узакони това безумие, например, вече бе направен със Закона за хазарта, който, вместо да предложи да се ползват банкови анализиращи системи за филтриране на нелегалните клирингови организации, наложи на доставчиците да филтрират трафика си. Всеки би могъл да си направи извода доколко грамотни са законотворците, писали този закон, и доколко изобщо целта му е опазване доверието на гражданите в хазартната система.
Медиите и особено web преливат от думи. Повече или по-малко филтриране няма да промени съотношението между пропаганда и информация, истина и лъжа тях. Ето защо е време да започнем да се разпознаваме чрез делата си и последствията от тях.
*“Balkanized web” – идиом, послужил на Карл Ауербах, TCP/IP инженер-ветеран и член на борда на ICANN, да опише нерадостното бъдеще на интернет, разделен на малки, не общуващи групи хора, които обменят трафик единствено помежду си.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
