Български  |  English

Носталгията като преоткриване

Ансамбъл Saltarello представя английска музика от епохата на Ренесанса

 

Носталгията възкресява светове, значения и дълбочини, за които дори не сме предполагали, а търсенето се оказва безгранично - от разни архиви едва ли не непрестанно изскачат безценни съкровища. Музиката от стари епохи обаче безпощадно ни изправя пред истината за собственото ни време, което обезличава многогласието на духа и страда от неизцерима носталгия по плътта на реалността, по откровенията на чувствата, които някога са били така свежи и истински, а не подменени от самозаблуди, рекламно лустро и кух блясък.
Разбира се, тази културна мода у нас трудно си проправя път – причините са очевидни - липсата на традиции, елитарната затвореност на подобни интелектуални стремежи и не на последно място - липсата на каквато и да е стратегия за културно развитие. Въпреки това, има съществен интерес както от страна на самите изпълнителите, така и на публиката.
"Saltarello" е един от малкото български ансамбли за старинна музика, създаден през 2000 г., с художествена мисия да популяризира западноевропейска средновековна, ренесансова и барокова музика. Обичайният състав е Миглена Павлова - сопрано, Ана Иванова – цигулка, Катя Вълева – виола, Емил Михов – виола да гамба, Ана Каралашева – виола да гамба, реплики на оригинални старинни инструменти. За този концерт към тях се присъединяват и тенорът Ивайло Донков, Кристофър Холман – бас и Янко Маринов - бас вирджинал. Програмата представя произведения от Томас Талис, Уилям Бърд, Джон Доулънд, Джил Фарнаби, Робърт Джоунс и Джон Бул. Всъщност, разкрива се онзи момент от английския ренесанс на границата между ХVI-XVII век, когато светската музика се еманципира и се оформят жанрове за домашно и любителско музициране и се налага лютневата песен, а светска музика се пише от композитори, творили и духовни произведения.
Играта и взаимодействията между светско и духовно елегантно създава драматургията на концерта. Началото е с мотета Salvatormundi, шедьовър в творчеството Талис. Изключително красива творба, в чиято текстура като че ли е видима дълбоката трансформация между средновековно и ренесансово музикално мислене. За разлика от старото целенасочено съпоставяне на гласовете в полифонията, тук, напротив, основното търсене е посветено на тяхното сливане. Красивият, чист и почти безплътен глас на Павлова се извисява с молитвена отдаденост, подкрепен от мекия тембър на Донков и нежните огласи в инструменталния бас, който пък е вокално допълнен от Холман и Маринов. Мотетът навява почти болезнена носталгия по небесата, той е колкото копнеж на сърцето, толкова и дълбок зов за помощ към Единствения, който може да преобрази и спаси света. Павлова е също толкова убедителна и в IfInThisFlesh, песен от Джоунс. Много добре вокално е поднесена и Фантазията за 4 гласа от Бърд, както и мотета на Талис Honorvirtusetpotestas с добре поставени акценти. Ако при композициите на Талис все пак доминира усещането за молитвена екзалтираност и някаква дълбока и тъмна, неизразима извън музиката, загадъчност на връхлитащото човека битие, то в тези на ученика му Бърд се долавя по-скоро радостна жизненост и някакво безгрижие. Бърд се смята и за основоположник на жанра на лютневата песен. В тях разкрива своя учудващо ясен стил, белязан от простота на прозодия и мелодия, изчистена от всички излишества, а в някои песни се долавя и влияние от конструкцията на мадригала.
Това, с което печели ансабъл "Saltarello", е изключителната музикална отдаденост, вдъхновението и търсачеството, осъществяването на добре съставени програми и стремежа към стилистична акуратност. Независимо че на места изпълненията прекрачват добрата балансираност и като че ли не достига темброва нюансираност, между музикантите има необходимата диалогичност, а и се забелязва видимо израстване в умението им да интерпретират, да намират ключове към творби, които изискват от изпълнителя да допълва и досъгражда толкова много, за да се постигне живият им дъх. Усилията на състава са значими и похвални, защото, въпреки мигновената достъпност на информацията чрез цифровите медии, живата непосредственост напомня, че музиката е преди всичко споделяне и съучастие, една извечна носталгия по съвършено общуване, което е размяна на емоционални и мисловни богатства.
още от автора


1 - 01.03.2012 23:04
От: Облак бял
След концерта си позволих дребна бележка и ме репликираха изразително - има преживявания, за които не се говори, принцип! Отзивът на г-н Пламенов е твърде пестелив.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”