Многогласие в осмислянето на Вапцаров
Вапцаров – вяра и самота. Сборник с нови научни изследвания по повод 100-годишнината на поета. Съставители и редактори: Свилен Каролев, Маринели Димитрова, Георги Господинов. Институт за литература – Издателски център “Боян Пенев”, София, 2011 г.
Наскоро излезе от печат нов сборник за Никола Вапцаров – “Вапцаров – вяра и самота”. Той включва изследвания, които в по-голямата си част са четени на научна конференция, организирана от Института за литература към БАН и посветена на 100-годишнината от рождението на поета.
В сборника присъстват текстове както на видни литературни историци, така и на по-млади автори, но вече със своя визия и приносни интерпретации на Вапцаровата личност и поезия.
Някои изследователи анализират важни екзистенциални проблеми или фундаментални категории като: живот и смърт, време и пространство, човек и вяра, свободата и др. (Милена Цанева - “Живот и смърт в поезията на Вапцаров”, Радосвет Коларов - “Думи пред смъртта: живот и поезия”, Петър Велчев - “Пространство и време в лириката на Вапцаров”;Емилия Алексиева - „Пространство и време в драмата на Н. Й. Вапцаров “Вълната, която бучи”; Чавдар Добрев – “От ада на двайсетото столетие до свободата”; Стоянка Мицева - “Визията на Вапцаров за човека и света”; Владимир Атанасов - “Поезията на Никола Вапцаров и религиозната етика”; Петко Тотев - “Полети в безкрая” и др.).
Александра Антонова в текста си “Постмодерният разказвач”, разгърнат в теоретичен план, предлага на базата на анализ на текстурата на творбите на поета, модерна теоретична визия за разчитане на творческия му почерк и ситуирането му в литературната карта на времето.
Интересен ракурс, доближаващ се до един повече културологичен прочит, прави Георги Господинов в текста си “Слепотите ни, или Невъзможният Вапцаров”, интерпретиращ слепотата и мълчанието на лявата литературна критика след излизането на стихосбирката “Моторни песни”.
Нов щрих към осмисляне на фигурата на поета и ситуирането й във времето е и текстът на Светлозар Игов, анализиращ проблема с рецензия от 1940 г. на “Моторни песни” от Петър Семерджиев с псевдоним Петър Мирин.
Редица наблюдения, свързани с Вапцаровата поезия, като тези за палинодията, образа на литературата в стихосбирката “Моторни песни”, интертекстуалните прочити и др., споделя текстът на Никола Георгиев, текст, генериращ нови идеи. Михаил Неделчев предлага свой отговор на трудния въпрос – как трябва да се пише за един обичан поет, чиято политическа идеология не споделяш?
Сборникът се отличава с нови интертекстуални прочити. Такива са текстовете на Емилия Стайчева, анализираща междутекстовия диалог между “Предсмъртно” на Вапцаров и “Enfantperdu” от Хайнрих Хайне; на Михаил Неделчев, открояващ свързаната с Вапцаров тема за Бараково/Кочериново, филмът за поета “Песен за човека” и поемата на Биньо Иванов “Гостуване в родната ми фабрика за хартия”; на Миряна Янакиева, предлагаща успоредно четене на „Дохождат дни” на Вапцаров и „Дохожда час” на Яворов”; на Едвин Сугарев, чийто текст споделя точни наблюдения за общото и различното в житейския и творчески път на Яворов и Вапцаров и на базата на аналитични вглеждания в “Не бойте се деца” на Вапцаров и “В часа на синята мъгла” на Яворов интерпретира визията за бъдещето в лириката на двамата поети. Междутекстови съпоставки между творби на Вапцаров и творби на други класици се открояват и в статиите на Никола Георгиев, Милена Цанева и др. Най-чести са съпоставките с Яворов, което само по себе си предполага нови внушения.
Катя Зографова коментира силното влияние на Яворов върху Вапцаров и предлага свое тълкувание на ключовия музеен експонат – посмъртната маска на Яворов, която е била над леглото на Вапцаров, а Свилен Каролев анализира ролята на природата в поезията на Вапцаров и откроява образи-символи, свързани с идейните позиции на поета и хуманистичния патос на лириката му.
Приносни текстове са и тези, които се насочват към анализи на отделни творби. Димитърър Камбуров в текста си “Безсмъртният човек: Вапцаров през Бадиу” прави ревизия на свои по-стари тълкувания на “Песен за човека” и предлага нова оптика на възприемане на творбата през философията на Ален Бадиу. Новаторски подход към “Кино” разгръща Огнян Антов в статията си “Вапцаровото “Кино”: една възможна диаграма”.
Поглед към личността на Бойка Вапцарова предлага текстът на Катя Янева, а този на Бойка Асиова хронологично очертава споровете на някои наследници на Вапцаров с българската държава относно къщата-музей на Вапцаров в Банско.
Културологичните параметри на сборника се разширяват и чрез текстовете на Тодор Петров, проследяващ българските военни отличия и гражданските награди на страната, свързани с Вапцаров (“Никола Вапцаров в българската фалеристика”) и на Светлозар Елдъров – “Евгеничните основи на македонизма”.
В сборника се преплитат тълкуванията на литературоведи с различни позиции, но обединени от усилието – изразено по-пристрастно или просто добронамерено, балансирано - да направят своя прочит на личността и художественото наследство на огняроинтелигента.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
