Франк и Щайн, образът и желанието
„Франкенщайн”. Текст Ани Васева и Боян Манчев. Режисьор Ани Васева. Драматург Боян Манчев. Критик Моника Вакарелова. Художник Аглика Терзиева. Автор на костюмите Майтия Цибулка. Графично оформление Георги Шаров. Участват Екатерина Стоянова, Леонид Йовчев, Петър Генков. Съвместна продукция на МЕТЕОР и ТР “Сфумато”.
Образът на върнатия от д-р Франкенщайн към живота мъртвец е сред най-любимите провокации към мисленето и въображението на философи, писатели, кино- и театрални режисьори от XX век. Романът на Мери Шели връща постоянно и към типичния за романтиците въпрос за връзката между създателя и творението. Ани Васева и Боян Манчев, обаче, не се занимават с тази класическа дихотомия. В представлението им създателят и творението се явяват корпус, раздвоено цяло. Движението между мъртвата и живата материя, между образа и желанието, между обекта и субекта на желанието, между границите на човешкото и нечовешкото е в основата на интереса в новото им представление. От своя страна, за тях това движение е свързано с въпроса за времето – от вече билото (мъртвото тяло) към бъдещето (създаденото тяло). Авторите се оттласкват от идеята на романа за създаването на живот от неживото тяло, интересувайки се от движението на материята, което изразява добре невъзможността да се мисли модерното човешко без присъствието на смъртта в самото му съществуване. Това придвижване посредством едно непрестанно преобръщане на посоката на времето в текста застива в някакво „скулптирано” сценично време-пространство, явяващо се израз на безвремието и така проявяващо човешкото възможно само като Франкенщайн, като чудовищното тяло.
Авторите разработват в текста си централната за романа идея чрез множеството й производни образи и мотиви във философията и литературата, като тръгват след фигурата на „новият Прометей” (в подзаглавието на романа). Към образа на Франкенщайн е добавен образът на Пандора – създадената от кал жена. Така, в принципа на раздвоението (основната структурна фигура на спектакъла) се вписва мъжкото и женското. Двамата мъже (Леонид Йовчев и Петър Генков) носят централната ос на раздвоението, което се държи на фокус от двамата актьори като афективна цялост. Тя, от своя страна, е поставена визуално-драматургично в отношение към появяващата се в началото женска фигура (Екатерина Стоянова), в края сливаща се скулптурно с изображенията на нещо като глетчери – началната точка на съзиданието. Раздвоението минава през фигурите на Франкенщайн и Пандора като Франк и Щайн, Пан и Дора, като диалогът между тях се преобръща иронично непрекъснато в монолог, а монологът после отново в диалог между образи и фигури - без докосване между телата на двамата актьори. В множеството пресичащи се и наслагващи се мотиви на раздвоението за мен най-любопитен е ефектът на непрестанното отчуждаване на образа на (по)желаното в самото желание то да бъде постигнато, който се явява дефакто силен ефект на вписания в чудовищното еротичен дискурс.
Работата на Боян Манчев и Ани Васева може да се види и в различно преработваната в последните години постбрехтианска посока, но мисля, че е по-близо до един, най-общо казано, критически театър, който търси своя нов образ и място в постлибералните общества в последните години. В тази позиция няма революционност и производните й, вековно експлоатирани (авангардистки) стратегии на скандалност, но няма и отчаяната, самоиронизираща знанието си интелектуална веселост. Авторите на текста и запалените им актьори тихо и настойчиво търсят сериозната театрална провокация - чрез преосмисляне на сценичния опит с тялото и режимите на не(презентация), чрез високата интензивност на присъствието на актьорите в текста, която се превръща в афект. В интензивното сноване между афекта и контриращата го театрална ирония в актьорското изпълнение се постига и ефектът на удивление в публиката.
Станало е ясно, че в този спектакъл няма послания, интеракции, самопосочващи се експерименти с изказа, още по-малко линеен сюжет, роли и развръзки. Става дума не просто за усилие да се прави откровено некомерсиален театър, а за сериозен опит да се концептуализира в самия процес на правенето му откровено философстващ върху съвременното човешко театър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
