Ако има нещо, което е удовлетворяващо в разкриването на досиетата на българските митрополити, то е, че най-после погледите се обърнаха и към офицерите от Държавна сигурност. Благодарение на скандала (цели 11 от всички 15 владици се оказаха с картонче), който потресе дори министър-председателя, си дадохме сметка, че тези хора са били натискани, потискани, стискани, за да подпишат декларации за сътрудничество. Отбеляза го в предаването на Лора Крумова по БТВ „Тази неделя“ бившата депутатка от БСП Татяна Дончева, каза го и в националния радио ефир Велислава Дърева. Всъщност, двете повториха една теза, която самият аз повтарям отдавна – че зад всички разкрития на досиета, уличаващи този или онзи, на практика се разменят местата на жертвата и палачите; и вместо жертвата да се възприема като жертва, тя се възприема като престъпник, докато истинските престъпници остават в сянка. Особено погнусяващ в тази връзка беше един анонс на предаването „Референдум“ по БНТ преди време. В него покойният вече Цвятко Цветков, полковник от ДС, на въпроса на Добрина Чешмеджиева: „Вие, г-н Цветков, вербували ли сте журналисти?“, с леко понадигане от стола и с дързък плам в очите, гордо заяви: „Естествено, че съм вербувал!“. Същото наблюдавахме и в „Тази неделя“: един друг ДС полковник, Кирил Котов, най-безочливо излъга, че службите вербували свещеници, за да се попречи на инвазията на сектите. Излъга нагло, без страх от Бога (после се оказа, че няма как да го има – на много уместния въпрос вярва ли в Бога, индивидът отговори, че бил атеист). Учудващо е, впрочем, нахалството на тези хора и презрителното им отношение към ума и паметта на нацията – и децата знаят, че сектантските нашествия в територията на българското православие се случиха не в края на 70-началото на 80-те, когато свещениците са изнасилвани за сътрудничество, а доста по-късно – чак в началото на 90-те. Има и филм със сюжетно разклонение на тази тема точно оттогава – „Ladonnaemobile“, в който Къци Вапцаров се прави на новоизпечен проповедник. Само че гарван гарвану око не вади: вместо да разобличи откровената лъжа, един друг кадесар, и той полковник, Тодор Ников, се хвана за несъвършенството на закона, за да заяви, че досиетата не трябвало да бъдат отваряни. Да, в този си вид да, доколкото едно картонче е твърде бедно откъм съдържание, за да можем да преценим един или друг сътрудник мръсник ли е или е донасял про форма. Но и не, доколкото именно през тези документи биват изваждани имената на тези, които сега си живеят живота, правят се на света вода ненапита, че и „компетентни“ мнения раздават по повод на същите онези жертви и нещастници, над които навремето са издевателствали. Изнудвали са и са обругавали. Е, заради прекаленото им усърдие по отношение на Църквата, сега техните имена наизскачаха, което позволи дори и на не особено умната българска журналистика да разбере, че именно те са виновните, не техните жертви, превръщани от тях в парцали…