Иконозвучие
Софийска филхармония. Диригент: Мартин Пантелеев. Солисти: Албена Данаилова и Александър Хюлсхоф. Георги Арнаудов, Брамс, Чайковски. 12 януари, зала “България”
Всяко първо изпълнение на композиция от Георги Арнаудов буди интерес не само сред музикантите. В респектиращия си творчески път Арнаудов съумя някак да обедини българския културен елит в съгласие за интерес към музиката му. По-лесният прочит на това явление се свързва с многостранната композиторска дейност на Арнаудов, който е любознателен човек и любопитен творец. Името му пресича няколко сродни с музиката или ползващи музика изкуства – театър, кино, балет, телевизия. И това не се дължи само на приятелства, би било елементарно да се мисли така. По-трудният прочит се отнася до стремежа, културата и таланта му за духовен разговор с отминали епохи, за един универсумен дух на творчеството му – не го казвам за първи път. И особена, бавна, но настоятелна в „тишината” си комуникативност. За слушателя вече е културен белег да иска музиката му; може би защото Георги е действителен обитател на Библиотеката (Борхес); духът му се движи сред замръзналата за простосмъртния вечност на миналото свободно, не само без никакво усилие, но с удоволствие, с вътрешна потребност и съзнанието за автентично пребиваване в сегментите на това минало – тук и сега. В този смисъл, той отдавна е излязъл от линейното време - не с думи (телом), а с музика. Музиката му е обиталище - резултат на мистерии, ритуали, светлини, храмови пространства и всемирна символика, библейска изначалност и древност. Понякога човек се пита къде композиторът духовно се чувства най-щастлив – дали в Средновековието или Ренесанса, дали 6 века преди Христа в Питагоровата традиция или “само” с прозрението за петте тона-съставки на орфическия Космос. И словото му на композитор повежда съзнанието в кръг, в цикъл, в епохи, които са били, но и сега са.
Затова сякаш логично е, че най-новата му творба със заглавие Влахерна – Покров Богородичен е рефлексия от въздействието на Влахернската икона на Богородица, за която се счита, че е нарисувана от евангелиста Лука и е първото иконическо изображение на Божията майка. Написана е за голям оркестър и очевидно от разтърсено творческо съзнание. Композицията е кратка (10 минути), но изключително интензивна, сгъстена във въздействието си... Върви в монодийна логика, отново с пестелива интервалика, пак се чува квинтов мотив, раздаден на различни тембри с микромотиви, които “работят” в дълбочина, не във външно пластово въздействие. Тъкмо по този начин се нагнетява, сгъстява се в този следващ, но различен химн на Арнаудов. Защото в някакъв смисъл той е химнов “певец”. С музиката си постига химническо утвърждаване на абстрактната за мнозина трансцедентност на енергиите от кръговратите на времето. В “ставането” на композицията майсторството му диша и в пропорциите между детайл и цяло, и в интензивната компактност на формата, която сякаш видимо дефинира подвижно звуково пространство. И силно творческо съучастие от филхармонията и нейния диригент!
Изпълнението на Двойния концерт от Брамс ни показа как е възможно двама чудесни солисти, когато са доста различни в прочита на текста като изпълнители и интерпретатори, да не се “съберат” в един само такъв прочит, а да вървят в паралелни. Все пак, за мен по-артикулирана емоционално и оригинална спрямо класическата традиция бе Албена Данаилова. Тя тъкмо разгъна комплицираната форма, насечена от неочаквани перипетии в развитието. А в него трябва се отстоява синтеза между логика и емоционално движение. Въпреки чудесни отделни моменти, не ме напусна усещането за нарушена цялост между солистите и между тях и оркестъра.
Но пък първата симфония на Чайковски, като съвсем различен поток на съзнанието, бе изградена музикантски от Мартин Пантелеев. В тази музика понякога импулсът и характерът на секвентния характер на формата може да създаде ефект на мъртво вълнение по отношение отделните й фази и динамичния баланс. Поради опасността от замръзване в монотоние. Но тук енергията на диригента избави музиката от тази възможност. Симфонията се слушаше с удоволствие, като особено красива бих искала да посоча завършената като замисъл и изпълнение втора част – събрано и затова още по-силно въздействащо кантабиле.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
