Цахес, дисертация и бръснене
“Цахес”, 2010, 133 минути, режисьор и продуцент – Анри Кулев (в копродукция с Камера), сценарий - Христо Ганев (по приказката на Е.Т.А. Хофман “Малкият Цахес, наречен Цинобър”), оператор - Светла Ганева, сценограф - Анастас Янакиев, костюми - Марта Миронска, музика - Стефан Димитров, в ролите: Стоян Алексиев, Захари и Явор Бахарови, Касиел Ноа Ашер, Емил Котев, Виолета Марковска, Ивайло Христов, Христо Мутафчиев, Мая Новоселска, Малин Кръстев, Петър Попйорданов,Павел Поппандов, Любомир Петкашеви др.
Награди: на Българската филмова академия за костюми на Марта Миронска
Разпространява: “Кулев продукция” и „А Плюс Синема”
На екран от 20 януари 2012 г.
След постановката на Теди Москов “Фантасмагории”, сега и киното ни се обръща към приказката на Е. Т. А. Хофман “Малкият Цахес, наречен Цинобър”. Неукротимият Анри Кулев екранизира версията на мъдреца Христо Ганев върху вълшебно-демоничния и валиден свят на немския разказвач (1776-1822). Досега двамата са работили в анимацията, където имат солиден бекграунд от черен хумор. Всъщност, четвъртият игрален филм на Анри е първата им такава среща, а философичната им фантазия е утроена с романтиката на Хофман, смятан за родоначалник на фентъзи.
«Цахес» прескача реалности, надбягва се с манипулации, пришпорва страсти, играе си с власт, любов, вяра... През антикварна книжарница и княжески палат, вълшебства и подлости, любознателност и нищета, природа и спецефекти гради абсурден съспенс, а досадното днес е изтикано от приказната авантюрност. Феи и нищожества, магове и крадци, учени и властолюбци, красавици и студенти са въвлечени в поучителната история за магичността на трите червени косъма, джуджето-напаст, слепотата за истината... Герои се раздвояват, интриги зловредят, рокли се свличат, бели коне летят, сентенции се леят, а детето се чувства възрастен и обратното.
„Цахес” е фееричен, смислен и дързък филм – най-дръзкият в новото българско кино. Как иначе би могъл да се нарече опитът с нищожни пари (макар и голям за нас бюджет от милион и триста хиляди лева) да се протегнеш до фентъзи-параметрите и едрите прозрения за нашето време... И не само да се протегнеш, защото това бяха сторили и братя Гелеви с Иван Георгиев в „Магьосници” (1999), но и да създадеш адекватната атмосфера, да избегнеш бутафорията, да омагьосаш дигиталната визия, да разсмееш... Костюмите са прелестни. Актьорите са все известни, а, докато филмът стане готов (сниман е през 2008), вече най-младите от тях са тв-магнити (личните ми фаворити са Захари и Явор Бахарови, които са за първи път заедно пред камера, Мая Новоселска и Касиел Ноа Ашер). Само че доста от по-възрастните по-скоро рецитират, отколкото говорят. Друг е въпросът, че и репликите, които трябва да изричат, са трудно смилаеми и често – високопарни. Но това също би могло да се смята за елемент от приказността.
Според мен, проблемите на „Цахес” са 2: бъбривият монтаж и размитият адресат. И се чудя защо, при положение, че с „Госпожа Динозавър” (2002) по сценарий на Рада Москова Анри Кулев успя да „претопи” своето вироглавство в нежно-мистичен и топъл семеен филм.
Но и с кусурите си „Цахес” е симпатичен. Да не говорим, че „Лешникотрошачката и Царят на мишките” на Андрей Кончаловски,, също по Е.Т.А. Хофман, е заснет на лента, прехвърлен на 3D и е чудовищна боза за близо 100 милиона щ. д.(вж. „Култура”, бр. 1 от 2011).
„Цахес” не прилича на нищо, което е правено досега – и от българското кино, и от Христо Ганев, и от Анри Кулев, и от Светла Ганева. А тези тримата, да не забравяме, че, освен роднини, са сред колосите му.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
