Български  |  English

Гневът като грация

 

„В праха”, гостуване на британската танцова формация 2Faced Dance Company

Гневът и грацията създават дълбока вътрешна опозиция, дори когато гневът, в онзи късно античен смисъл, е проява на свобода и съчувствие, защита на уязвеното нравствено съвършенство. Изявата на британската танцова формация 2Faced Dance Company на сцената на Младежкия театър в рамките на проекта „Световен театър в София”, представен от Британски съвет, разглежда импулса на гнева като подтик за движение, като основа на силовия, атлетичен танц.
Трупа от осем млади мъже, чиито създател е хореографката Тамзин Фицджералд, представя три пиеси, обединени в общо название – „Inthedust” (В праха), с обединяващия символ на земната прах. Непрофесионалната провинциална формация от Херефорд участва през 2004 на Единбургския фриндж фестивал, успехът я извежда на ново ниво. Днес 2Faced Dance Company провокира с дръзко смесване на културни нива и съчетаване на модерен балет с хип-хоп култура, брейка и фрий стайл от улични танци.
Първата пиеса – Subterrania, по хореография на Том Дейл и музика на дръм DJShackleton, е визуализация на действителността на едно постапокалиптично общество. В полуздрач анонимни фигури си взаимодействат с агресия, телата натрупват пирамиди, които непрестанно рухват под тежестта на желаещите да достигнат върха. Дейл на практика се опитва да изгради една по-абстрактна кинетична текстура въз основата на брейка. Но въпреки отличната, дори впечатляваща техническа виртуозност на танцьорите и широкия диапазон от енергични, атлетични и не рядко напълно акробатични движения, кинетичният език е доста еднообразен, тавтологичен, насочен към повърхностни ефекти, които не смогва да обобщи в по-дълбока идея. Дори най-абстрактният танц се нуждае от ясна драматургическа линия – това не е разказ, а взаимодействие, движението е образна колизия, която предполага сугестивно сценично съприкосновение. Тук, напротив, въпреки естествените за брейка съревнования, те са превърнати в хаотични случайни сола на фона на анонимна група или общо стремително движение - една статична агресия, която не подсказва нито своя източник, нито обекта си, а увисва като екзистенциално умонастроение на младия, гневен, вечно разочарован, демотивиран и депресиран човек, но не знаещ и не осъзнаващ защо.
Втората пиеса - Politickingoath на Фреди Опоку Айде, е забавна и доста по-любопитна, въпреки елементарно илюстративната си основа. Пластическата лексика цитира кинетичните шаблони на олимпийските спортове, за да разобличи политическата и спортна суета като маски, прикриващи социалното неравенство и скрития гняв, успешно трансформиран и канализиран чрез спортните захласвания и хъса за нищо незначещи победи.
Най-интересна е работата на самата Фицджералд - 7.0, вдъхновена от посещението й в Хаити година след земетресението. Всичко е покрито с прах, чувството на безпомощност предизвиква експлозии от гняв и омраза, но гневът се оказва странен изблик на състрадание, на съчувствие, припомняне на емпатичната гъвкавост на духа, възобновяване на вътрешната грация на нравственото сетиво. Въздействащата музика на Алекс Барановски, включваща електронни шумове, пиано, оркестър с акценти върху щрайха, наситена с кинематографичен привкус (композиторът пише предимно за театър и кино), засилва емоционалната енергия. Тук силовият брейк денс е по-добре идейно уплътнен. Заслепени от страданието, докато се движат, тъмни силуети ръсят прах, всяко докосване олющва, износва, телата сякаш се разпадат в опустошения свят. Онова, което пробужда, е гневното състрадание, незададеният въпрос защо?! Светът е рухнал, обществото се е завърнало към атавистичното право на силния, властта е брутално налагане чрез тяло на тяло. И тук гневът се появява като спасение - лично и човешко, като последна защита срещу своеволието, акт на съчувствие към съдбата на другия. Стилът на Фицджералд внедрява в брейк шаблона мотиви от съвременния танц, дори контактна импровизация и танц от опора. Въпреки това, усещането за самоцелност и необоснованост на формалните находки си остава. И този микроразказ завършва необосновано, не смогва ясно да постави своето питане, да заяви и оголи проблема.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”