Български  |  English

Междукнижни войни

Аутопсия на една книжарница, направена от самата книжарка

 
Какво се случва в книжарниците днес, когато томовете на Стайнбек, оценени на 5 лева, дишат прахта по автобусните спирки, подредени небрежно в кашони от банани, а по-младият читател е заинтригуван единствено от съдбата на земни момичета, влюбени във вампири, от върколаци, зомбита или демони? Книгите-рефлектори на сегашните тийнейджъри са поставени в тежките граници на т. нар. ,,ърбан фентъзи” – неясна симбиоза между фентъзи и юношески чиклит, написана в крайно опростен стил. Поредиците от типа „Училище за вампири”, „Дневниците на вампира”, „Вампирите от Морганвил”, „Академия за вампири”, „Паднали ангели” и „Здрач” са от най-търсените и купувани книги във всички книжарници. Всяка серия включва по минимум 4-5 книги, които, въпреки пределно сходните си сюжети, се радват на еднакъв покупателен интерес. Любовните триъгълници, четириъгълници и въобще геометричните фигури от всякакъв тип, включващи красиво земно момиче и привлекателен, но опасен представител на друга биологична форма, са свръхмодни. И само това вече е достатъчно...
Рязката промяна в литературите вкусове на подрастващите не може да бъде оправдана със смяната на поколенията, защото 20-годишните в момента са израснали с Ерих Кестнер и Астрид Линдгрен, точно както сегашните 40- и 60-годишни. Къде тогава е пропукана тръбата?
Ърбан-фентъзито може да бъде разгледано като авангарден мрачен романтизъм, който предлага изход от реалността в един алтернативен свят със свои правила и закони. И в който фрустрираните от бита си читатели бягат. Въпреки всички свои художествени минуси, то, обаче, поддържа интереса на децата към книгите. Поне на този етап. По-големите издателства, като „Хермес”, „Егмонт”, „СофтПрес” предлагат в каталозите си по поне една поредица за ангели и вампири. Някои, като “Ибис”, пък залагат единствено на това. И въпреки очевидната литературна криза в жанра и високата средна цена на книгите, те оцеляват.
Абстрахирайки се от добрия тон, обаче, именно „Здрач”-вълната създаде тази притеснителна тенденция. Нима някой още смята, че, влизайки в книжарница, винаги е наясно с каква точно книга ще излезе?!? Нека да помисли пак. Манипулацията дебне от всяка страница, ъгъл и витрина.
---
Ник Шери, австралийски политик, наскоро заяви, че очаква до 5 години всички големи книжарници в страната да са изправени пред банкрут с едно значимо изключение - на малките специализирани книжарници в по-големите градове. И най-вероятно е прав. По-рано тази година Angus & Robertson (една от най-мощните книжарски вериги в Австралия) фалира. В САЩ се наблюдава сходна тенденция, чието обяснение - на този етап - е в бума на интернет търговията с книги, както и в утрояването на продажбата на електронни четци. Т. нар. рийдъри все още не са много разпространени в България, но бързо набират популярност сред любителите на нови технологии. А и големите книжарници отдавна разполагат със собствени сайтове, които предоставят възможността книгите да бъдат разгледани и закупени онлайн. В този момент това изглежда достатъчно, защото, макар и в криза, книжният бизнес у нас още се държи над повърхността. Засега.
Книжарниците не са опустели. Нито импровизираните улични сергии, нито лъскавите многоетажни сгради, предлагащи уютна кафе-обстановка. Независимо, че десет, двайсет или петдесет книги могат да бъдат събрани в машинка с размерите на длан, четящите у нас още са любители на „старомодното” книжно издание. Иначе казано, засега просто не са надушили удобствата, които електронните четци притежават. Рийдърите, обаче, са най-малката ни грижа.
Книжарницата като културен център е прекрасен, но вече илюзорен образ. На фона на търговската действителност, тя не е нищо повече от търговски обект, зад който стоят хора, които могат да продават както месни и млечни продукти, така и творби на руски класици. Единственото необходимо, според тях, е добър маркетинг, добри връзки с ключови издателства и добро разположение на книжарницата. Най-логичното място за всичко това са търговските центрове.
Романтичната представа за тихото място с много книги, където всеки може да иде и да остане насаме с автора си, е тотално разбита от хората в Мол-а, които влизат в книжарницата със същата неориентираност и незаинтересованост, с която го правят и в магазина за обувки, магазина за бельо и в „Била”.
Въпросът отдавна не е дали хората четат. Те винаги са четели и ще продължават да го правят – четат надписите по автогарите, програмата за телевизионните канали, сметките си за парно отопление, а от пет-шест години и книги на Хорхе Букай, Паулу Коелю и д-р Христо Мермерски. Романите на Коелю отдавна се превърнаха в задължителното четиво. Харесваха го както деца, които дори не долавяха досадното декламиране на клиширани християнски ценности по клиширан начин, така и възрастни, които с умиление четяха, че ,,когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства”, макар вътрешно да са били убедени, че колкото и да искаш нещо, почти никой не се интересува от това, камо ли да ти помогне, камо ли да е цялата Вселена.
Паулу Коелю, обаче, стана прекомерно комерсиален и българите се усетиха, че нещо не е наред. Оставиха кратките поучителни романи-притчи и се поогледаха за нещо ново. Тогава настъпи ерата на Хорхе Букай. С брилянтен нюх на бизнесмен, аржентинският писател успя да изцеди с 11.95 лв. всеки втори, влязъл в българска книжарница. Историите му за грешни хора, преминаващи през вътрешен катаклизъм и осъзнаващи себе си чрез него, се котират повече и от любовта между жена и робот, която, разбира се, свършва щастливо, защото какво би могло да застане на пътя на истинската любов?
Каквото и да си говорим за Хорхе Букай и Паулу Коелю, едно трябва да им се признае – проповядват истини, които, ако бяха повлияли и на 5% от техните читатели, фрустрацията из българската читателска маса нямаше да е в сегашните грандиозни мащаби. Но ето тук светва малката лампичка – каквото и да чете българинът, той не го възприема. Докато споделя времето си с „Да се обичаме с отворени очи”, той може твърдо и упорито да си казва: „Да, тук виждам грешките си, ще бъда по-мил и по-позитивен, няма да ругая жена си”, но в момента на затварянето на книгата, той отново става груб, черноглед и ругае света.
Изводът? Че българинът не само не чете качествени в литературно отношение книги, но пък и те не му повлияват.
Това до голяма степен се определя и от физическото разположение на книжарниците. В по-големите търговски центрове в София има по поне две книжарници на конкурентни вериги (Orange, Public, Book Trading или Ciela), което прави борбата за надмощие между тях ожесточена. След като очевидното поле за развиване на книжарски бизнес се явяват моловете, книжарниците трябва да бъдат натруфени търговски. Това директно изпраща Хорхе Букай на витрина, Стефани Майер на стената с бестселъри, а трилърите-еднодневки - по предните маси с най-популярните книги, защото стилът им е непретенциозен, леснодостъпен, а идеите, които, представете си, проповядват, са достатъчно универсални, за да се харесат от всеки средностатистически читател. Завидно лесно манипулиран, потребителят най-често купува това, което е попаднало първо в ръцете му.
А какво ще попадне в ръцете му, най-често е елегантно договорено от издателите с мениджърите на търговските обекти. Ето как напълно неуспешна книга може да ви се усмихва от всеки рафт и закачливо да ви намига, докато не попаднете в коварния й плен. Който ще продължи не повече от 20 страници и ще ви коства поне 15 лева.
Търговски погледнато, в това няма нищо лошо. Но докато книжарниците се мъчат да излязат на печалба (след като имат да преборват разходи, като наем за помещение от поне 400 кв. м., заплати за минимум 6 души персонал на всеки обекти и още 10 души в офисите, а стойността на стоката надскача 2 млн. лв.), същността на четенето вече е изгубило първоначалния си смисъл. Необходимостта от повишаване на продажбите зачерква необходимостта от разпространяване на качествена литература. Вирджиния Улф диша праха на Мулдашев. Порочното колело се върти все по-бързо, а шансът някой да се измъкне от него и да счупи маховика му изглежда нищожен.
Строят се нови и все по-големи молове в цялата страна, а колкото по-голям и лъскав е един мол, толкова по-високи са неговите наеми. Въпреки привидната стабилност на големите книжарници, обаче, те трудно издържат на финансовите предизвикателства. Дали след време това ще им изиграе лоша шега? Разбира се.
Що се отнася до определението „квалифициран персонал”, то вече се изпразни от съдържание. Работата в книжарница се приема като работа в кафене, магазин за обувки или заведение за бърза закуска – студентите се захващат с нея по време на ваканция или за да запълнят прозорците между поредните лекции. Потребностите на клиента се разглеждат само с оглед на по-бързото преминаване на работния ден, а това разболява духа на книжарниците. Обезвереността на голяма част от книжарите е обоснована не само от липсата на професионална перспектива, но и от липсата на перспективно заплащане. Тези, които пренебрегват скромното заплащане и се разтварят в романтичната аура на книгите, често биват изцедени от арогантното и безцеремонно отношение на българския потребител към онези, които го обслужват.
Порочен кръг.
Изходът е очевиден. До няколко години големите вериги книжарници наистина ще бъдат погълнати от невъзможността да се издържат заради плачевното състояние както на пазара, така и на персонала. А инвазията на малките специализирани книжарници с компетентен и адекватен персонал е неизбежна. Ще останат само онези, които са специалисти в своята област и сами ръководят малък, но сигурен бизнес, чието качество на работа ще бъде 100% гарантирано. Онези, които четат Азимов, ще знаят за малкото магазинче за фантастика, където собственикът може да ти разкаже истории от детството на Борис Стругацки или да ти обясни защо „Метро 2034” стана толкова популярен роман за нула време. Дамите пък ще посещават напудрени книжарници, където Даниел Стийл, Нора Робъртс и Никълъс Спаркс удобно са разположили историите си между светли рафтове. И всичко би изглеждало логично и нормално.
Но сега е хаос. Неподредеността и несигурността в търговията с книги създават много проблеми, които засега ни предпазват от истински страшните изводи. Читателят е въвлечен в игра на пари, където книгите са сведени до средство, независимо от съдържанието и посланието си. Така, ако силно преувелича, бих могла да кажа, че друг диктува какви да сме, тикайки в ръцете ни книги, които просто развиват бизнеса му.
И все пак.
За да не се наложи след време пожарникарите да претърсват всеки дом за останали романи на Мураками или Руис Сафон, ще продължа да препоръчвам (антиутопично) Джонатан Сафран Фоер на хора, влезли в книжарницата, където работя, за да търсят Дан Браун. И да се надявам да поддадат.
още от автора
Десислава Желева, на 22 г., e студентка по журналистика в Софийския университет. Има награди от литературни конкурси като "Веселин Ханчев"," Петя Дубарова" и "Васил Карагьозов". Участвала е в създаването на юбилейния брой на списание ,,Ах, Мария" през 2009 година. Работи в столична книжарница


2 - 18.11.2011 15:11

коментар
От: Ангел Игов
Много интересна статия, която явно почива на сериозни наблюдения "отвътре". Впрочем, и на мен напоследък покрай една "спонтанна читателска дискусия" ми се налага да обяснявам, че не е важно просто "да се чете" - важно е какво и как се чете.
Не знам дали нарисуваната картина на фалиращи вериги и утвърждаващи се малки, специализирани книжарници, не е твърде утопична; но ако така стане, то несъмнено ще е за добро. Сегашният характер на големите книжарници с нищо не спомага за четенето на стойностна литература. Колкото до рийдърите - тяхната роля също би могла да бъде по-скоро положителна в тази насока. Електронната книжарница не плаща наем и не се чуди къде между Браун и Коелю да смота не толкова касовите заглавия; тя може да разполага и с форум, в който има сведения и коментари за книгата. Изобщо: тя предоставя място. Неминуемо в следващите години ще има движение към електронните формати и това само по себе си не е лошо. Да не говорим и колко гори ще оцелеят :)
1 - 17.11.2011 19:50

Поздравления
От: Zlatka
Браво на Десислава Желева. Толкова млада и толкова смислена. Доста по-добре от други автори на вестника.
 |« < 1 2
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”