Брус Акерман и Обществото на заинтересованите страни
Брус Акерман е специалист по история на правото, професор от Йейлската правна школа; един от най-цитираните правни специалисти в САЩ; през 2010 г. списание Foreign Policy го включи в списъка на стоте световни мислители.
- Една от най-печалните тенденции през последните десетилетия се оказва свиването на пространството на „политическото”, хората са все по-малко склонни към солидарни действия, идеалите за гражданско участие се изпаряват, вместо това хората все повече се затварят в сферата на частното...
- За мен думите ви са повод да се замисля как да отговоря на предизвикателствата, хвърлени от историята. Самият аз съм либерал, либерален активист и отстоявам либералните идеали за гражданско участие и социална справедливост. И съм сигурен, че съществуват работещи пазарни механизми, които могат да дадат възможност да се решат всички посочени по-горе проблеми и, в частност, те да влеят нови сили през ХХІ век в институцията гражданство.
- Как смятате, с какво беше свързана загубата на гражданско съзнание?
- Не бих се наел да обобщавам – във всяка страна е различно. За човека е нормално и естествено да бъде гражданин. Изхождам от двойствеността на човешката ситуация. Човек винаги може да си зададе двата въпроса: „Кое е полезно за мен?” и „Кое е полезно за страната?”. Повечето хора, естествено, се грижат предимно за собствените си интереси. Но същевременно, мнозинството, ако храни доверие към политическата система, се грижи също и за страната си и за наследството, което оставя на децата си. Тази двойственост винаги съществува, просто трябва да се намерят механизми за съживяване на обществените интереси на хората. Тук са съсредоточени моите усилия както в теорията, така и в практиката.
- Споменахте за „доверие към политическата система”. Но нали тъкмо доверието липсва. Хората не са много склонни да се доверяват нито на политическите институции, нито на другите форми на солидарно колективно действие...
- Точно заради това за основна задача смятам осигуряването на равни стартови условия за всички хора. Всеки трябва да чувства, че е поставен в справедливо, равнопоставено отношение с всички останали. През 1980 г. публикувах книгата „Социалната справедливост в либералната държава”, в нея се опитах да отстоя либералния идеал за социална справедливост. Тази справедливост започва от правото на човека на либерално образование, позволяващо му да надхвърли тесните рамки на своята локална общност и да разбере значимостта на универсалните идеали. Либералното образование формира личност, която стои на собствените си крака и мисли със собствената си глава. Либералното образование позволява на всеки човек да заеме сравнително равнопоставена позиция.
- А това възможно ли е изобщо? Как да се дадат на всички равни възможности? Как да бъде заличено икономическото неравенство, социалното неравенство и т.н.?
- Можем поне максимално да се доближим до този идеал. Вие споменахте за икономическото неравенство – ами ето на, за един от най-успешните си проекти смятам проекта „Общество на заинтересованите страни”.
- Какво представлява този проект?
- Все по-неравномерно се разпределя богатството в САЩ, Европа и на територията на бившия Съветски съюз. Това лесно може да се докаже. Здравата демокрация не може да оцелява при толкова високо равнище на икономическо неравенство. Икономическите елити все повече доминират в политическата система, адекватна мярка срещу това може да бъде единствено стремежът към икономическа справедливост. През 2000 година в съавторство с Ан Алстот издадохме книгата „Общество на заинтересованите страни”, в която беше обоснована необходимостта да бъде учредено „гражданско наследство” в размер на 80 хиляди долара за всеки гражданин на САЩ, навършил 21-годишна възраст, което да се осигурява от двупроцентен данък върху богатството на всички домакинства, чието състояние надхвърля един милион долара. Учредяването на подобна програма е напълно възможно. За целта имаме нужда единствено от некорумпирана структура на властта, а в САЩ и в Европа такива има.
- Звучи като фантастика...
- И все пак, посочената програма беше инициирана във Великобритания от Тони Блеър през 2002 г. Ако ви е провървяло да се родите във Великобритания, веднага получавате сметка в банката. В нея се влагат, разбира се, не 80 хиляди долара, а 500 лири. Предвиждаше се към тази сума да се добавят още 500 лири, когато детето навърши 7 години, и същата сума, когато навърши 12 години. Тези пари натрупват лихви и на 18-годишна възраст всеки гражданин на Великобритания би получил сума, равна на 8 хиляди долара. Учредяването на институт като „Обществото на заинтересованите страни” би било голяма крачка напред за всяка страна.
Впрочем, защо и вие в Русия не вземете от доходите си от нефта и газа и не създадете фонд, който да позволи на всеки гражданин, навършил пълнолетие, да получи своя дял от това богатство като „гражданско наследство”?
- Страхувам се, че съществуват редица непреодолими пречки за реализирането на такъв проект в Русия... Но да се откъснем от руските реалии и да се върнем към същността на вашите предложения: фактически вие се опитвате да решите стария проблем на либерализма – за наследството – така ли е?
- Точно така. Идеята за наследяването по същество противоречи на либерализма. Откъде накъде трябва да получа огромно състояние само защото баща ми е бил високопоставен чиновник в завод и се е обогатил за сметка на приватизацията му, а вашият е работил като учител. С нищо не съм го заслужил. Не съм спечелил това богатство и го получавам, без да съм направил нещо. И така, едно от най-слабите места на либерализма е въпросът за наследяването на собствеността, който, както ми се струва, се решава чрез идеята за „гражданско наследство”.
- А каква беше съдбата на тази прогресивна програма във Великобритания?
- За съжаление, новото консервативно правителство през 2011 г. отмени програмата под предлог за „съкращаване на разходите”. Смятам, че това решение бе грешно. На обикновените хора трябва да се даде икономическа независимост, трябва да се универсализира частната собственост. Трябва ни не комунизъм, не социализъм, а предоставяне на всекиго на определена базова икономическа независимост, което е съвършено необходимо за развитието на пълноценен демократичен живот. В една или друга форма предложението ни се разглежда в Германия, Франция и Бразилия. Здравата демокрация изисква принципна икономическа справедливост за обикновените хора, а също и прозрачна некорумпирана система за данъчно облагане и преразпределяне на доходите. Тук може да добавим системните усилия за обуздаване влиянието на властта, осъществявано чрез нейните органи.
Смятам, че трябва да се стремим към свят, в който хората ще имат равни свободи при определяне на жизнените си идеали, към свят, в който хората ще стартират на равни начала. Ако едни бездарно си прахосат парите, „гражданското си наследство”, а другите ги употребят мъдро, то в крайна сметка всеки ще си получи според заслугите и ще си носи отговорността за направените грешки.
- За кои други реформи смятате, че имат потенциал да допринесат за това човек да има по-активно гражданско участие?
- Ето още една предложена от мен идея, на която в САЩ се обръща особено внимание – реформа на начина на финансиране на избирателните кампании. Идеята е всеки избирател да получава 50 червено-бяло-сини долари, които да може да даде на всеки кандидат или партия по свой избор. Гласувайки със своите червено-бяло-сини долари, избирателите ще могат да отслабят финансовото влияние на групите върху американската политическа система.
Решението на човека да даде своите червено-бяло-сини долари на един или друг кандидат ще бъде истинска, осъзната гражданска постъпка. Дори нищо да не разбира от политика, той ще може да попита съседа си: „На кого ще дадеш цветните си пари?”. Разбира се, винаги може да му отговорят: „Не е твоя работа”, но все пак, има шанс, в резултат на тези действия, човек да се замисли: „Все пак от действията ми нещо зависи”. С такива дребни мерки поощряваме участието на хората в гражданския процес, без да ги караме да се откъсват от грижите за издръжката на семейството и дома. Формираме идеал за честно гражданство - идеал, при който човек преследва целите си на пазара, като същевременно не престава да бъде енергичен гражданин. Между другото, именно гражданите днес могат да спасят журналистиката, която е в критично състояние.
- Какво става с журналистиката? Защо смятате, че е в опасност?
- Бизнес моделите на сериозната професионална журналистика се рушат. Днес всички оцеляват за сметка на частната реклама в интернет. Това е много по-ефективно, но същевременно нанася голяма вреда на “старомодните” печатни издания. Освен това, съществува свободен достъп до основните новини и кратките дайджести, което също вреди на журналистиката. Пазарът на професионалната журналистика страда много силно, като това особено засяга езиковите зони с неголям брой читатели. Под ножа първа е разследващата журналистика, която изисква внимателно и продължително събиране на факти и анализ на наличната информация. Възниква въпросът: как да бъде спасена сериозната журналистика и да бъде избегнат постмодернисткият кошмар милиони хора да си изказват мнението, без да разполагат с каквито и да било факти. Трябва да открием как да съвместим положителните качества на децентрализираната пазарна система с необходимостта от нов начин на финансиране на журналистиката. Именно за тази цел разработих идеята за Национална фондация за журналистика.
- По какъв начин функционира тя?
- Всяка година държавата отделя определена сума пари за Националната фондация за журналистика, а отделните издания, вписани в регистър, ще получават финансова подкрепа, която ще се изчислява по строга математическа формула. Когато четете някоя статия в интернет, долу на екрана ще има въпрос: „Помогна ли ви тази статия да се ориентирате по-добре в обществено-политическите въпроси?”. Ако да, отделяте 20 – 30 секунди за проверка, че давате лично отговора си, а не е задействан някакъв компютър, след което гласът ви отива в Националната фондация за журналистика. По този начин вие изпълнявате гражданския си дълг чрез гласуване. В зависимост от броя на харесалите материала, журналистите ще получават финансово подпомагане. Това е същността на идеята, която в момента се радва на сериозен интерес в Европа. Хората, с които говорих за нея във Франция, Италия и Германия, я приемат с ентусиазъм. Мисля, че след две години проектът ще бъде реализиран.
В момента търся далновидно правителство, предано на принципите на либералната демокрация, способно да осъзнае, че професионалната журналистика е основа на либерално-демократичната легитимност. Ако експериментът е успешен, ще бъде пример за всички останали. А следващата стъпка, очевидно, ще е създаването на Международна фондация за журналистика.
- Това ще реши проблема на онлайн изданията, но не и проблема с печатните медии... Или вече е време да погребем печатните информационни средства?
- Това дори не подлежи на съмнение и със сигурност след пет-десет години печатни медии няма да има. Твърде скъпо излизат. Наскоро гледах един трогателен репортаж за политически затворник в Либия, който дълго време е бил в затвора и сега, излизайки от него, за първи път вижда мобилен телефон. Като че ли едно доисторическо същество се пренася в съвременния свят... С печатните информационни средства ще стане същото. Така че, да не му мислим как да спасим динозаврите, по-добре още веднъж да помислим как да използваме пазарната система в полза на гражданското съзнание. Как да направим така, че след като прочете статията, човек да си каже: „Ще отделя 20 секунди от времето си, за да подкрепя тази организация, тъй като тя го заслужава”. Тези отделени 20 секунди ще бъдат негова реална гражданска постъпка, защото той би могъл да ги използва за друго нещо. И той прави избор – това е важното.
Разговора води Дмитрий Узланер
Превод от руски Виржиния Томова
Русский журнал
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
