Ходене по буквите
Рада Панчовска. “Стени и мостове”. Дизайн Яна Левиева. Издание на “Смол Стейшънс Прес”, С., 2011, цена 6 лева
Питах се защо в предговора си към книгата Иван Теофилов обявява Рада Панчовска - заедно с Екатерина Йосифова - за една от двете най-значими съвременни български поетеси. Вече имам обяснение: като него, Панчовска обръща своя поглед назад, дълбоко във времето. И вижда - в музеите и замъците, в старинните градски улички - приказните корени на европейската цивилизация; една продължаваща и днес приказка. В случая на Рада – приказка, омагьосваща като Испания, чиито поети тя неуморно продължава да превежда (“за преводача всички хора са читатели и автори”). Обаяна от културите на миналото, Рада е скептична към настоящето, към разрушаващите красотата новости. Забележете как се отнася към "информационния трилър" на "пресипналите новинари"... Как отвръща лице от телевизора: "не са ли се избили там, да свършва, повръща камерата"... Как хладно наблюдава новините, макар и те да са предизвикани от първозданни бедствия, като ураган, цунами, вулкан, земетръс или пожар... В света на Рада само поетът е новина - "Вестител на промените, ги изпреварва. Скандално пристрастен към новостта." Не дори стихотворението, а поетът. Затова и в хубавата й книга има толкова много посвещения на поети, толкова много суха тъга в очите...
„Инкриминираният Иван Динков. „На юг от живота” (1967). „Хляб от трохи” (1970)”. Съставител Пламен Дойнов. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ”. Книга трета. ИК „Сиела”, С., 2011, цена 14 лева
Изданието, скрупульозно подготвено от доц. Пламен Дойнов, съдържа две инкриминирани творби на Иван Динков: унищожената стихосбирка „На юг от живота” от 1967 г. и повестта „Хляб от трохи” от 1970 г. Целият тираж на „На юг от живота” е претопен веднага след нейното отпечатване, като тук се печата по случайно запазен авторски екземпляр. Освен встъпителната студия, основаваща се на документи и спомени, томът съдържа и отчетния доклад на партийното бюро и първичната партийна организация при издателство „Народна младеж”, според който стихосбирката е извадена от производство „по предложение на комунистите от ръководството на издателството” „за възстановени от автора редакторски поправки и за вмъкване на отхвърлени стихове”. Тепърва ще отеква тезата на Пламен Дойнов, според който „(...) ако при автори като Константин Павлов или Николай Кънчев през 60-те критицизмът възниква като вторичен ефект на езикова политика, основана на парадокси и нонсенсови конструкции, при Динков той се излива в пряка форма – директно, но не и плакатно, с някаква тематично-стилистична острота, с режещи метафори, които в особената си, ръбеста, неудобна направа просто разполовяват т.нар. действителност”. В „Чаплата на двадесетия век”, примерно, иде реч за препускащите по улиците партийни „Чайки” – „Тях не ги карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд.” За съжаление, при по-късните си редакции Иван Динков е развалил стихотворенията си. Още по-голям и добре документиран е скандалът с „Хляб от трохи”...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
