Медиите при избори
Окончателните резултати от изборите са вече ясни и социологическите и медийните ковчежници могат спокойно да се усамотят, за да преброят спечеленото от предизборните кампании. На имиджмейкърите на загубилите, обаче, няма да им бъде осигурено спокойствие – те ще трябва да се отдадат на сериозен размисъл за причините, довели до неуспеха на клиента им. Най-вероятно равносметката ще започне от мониторинг на медийната среда в контекста на предизборната кампания. И тук би помогнала фондация „Медийна демокрация”, която в рамките на две срещи – в средата на октомври и ноември, представи основните изводи от своите наблюдения в периода април 2011 г. – октомври 2011 г., при които са анализирани публикациите с предизборен сюжет в седем национални всекидневника.
Матиас Барнер - директор на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, която подкрепя мониторинга на „Медийна демокрация”, подчерта, че начинът, по който медиите отразяват събитията по време на една предизборна кампания, казва много за отношенията между политиката и медиите като цяло. А според основните изводи от наблюденията на доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, ситуацията в предизборния период е следната:
- политическият натиск е по-голям от икономическия;
- медиите са загубили ценностните си ориентири, развиват офис активност – без импровизация и самоинициатива, като тяхната деидеологизация се усеща като загуба на свобода.
Спасов обобщи и че факторът “Борисов” е рамкирал категорично начина, по който се е разгръщала предизборната кампания в медиите, заради което като цяло изборите са минали под формата на своеобразен референдум за/против личността и политиката на Бойко Борисов. По отношение на кандидат-президентите Спасов коментира, че основните кандидати не са създали достатъчно усещане за еманципираност, с известно изключение на Кунева, срещу която се е водила много мощна и добре платена антикампания.
След Спасов своите анализи представиха младите изследователи от фондация „Медийна демокрация”, като тук представяме само част от най-интересните.
Николета Даскалова отбеляза, че важна особеност на кампанията в медиите е било отделянето на приоритетно внимание на статуквото – на кандидатите на ГЕРБ и на БСП. По отношение отразяването на местните избори, Даскалова открои факта, че ако се направи информационен индекс, с който да се измерва броят на информационните единици и броят на населението на отделните общини, ще се окаже, че общината с най-голям индекс е Несебър и причината за това са журналистическите разследвания за схеми на купуване и продаване на гласове.
Според Гергана Куцева по време на кампанията медиите останали на повърхността на чистото информационно отразяване и за да запълнят липсата на коментари и анализи, те непрекъснато репродуцирали различни социологически проучвания, които допринесли за това на предизборната ситуация да се гледа като на състезание, при което най-важен е резултатът, а не обсъждането на идеи. Според Силвия Петрова, която се спря на въпроса как изборите присъстват в лайфстайл медиите, образите на най-рейтинговите кандидати – Калфин и Плевнелиев, изглеждат почти еднакви – експертни и интелектуални; и това, което единствено се забелязва, е, че те рязко се различават от народното излъчване на премиера.
Елена Колева говори за политическата визуалност в пресата. Като тревожна Колева определи появата на Огнян Донев – шеф на „Софарма”, председател на КРИБ и съсобственик на „Труд” и „24 часа”, на снимки, публикувани в изданията му, на които е заснет заедно с Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова в процес на рязане на ленти. Богдана Денчева, която е анализирала вестниците “България днес” и “Всеки ден”, пък каза, че тези издания не са заговорили за избори, но са въвели темата за продажността на медиите в предизборен период. Този период приключи. Следва друг. Но политическият натиск и офис активността, с които бе описана медийната ситуация в момента, гарантират, че дори и да е размножителен, плодовете ще са уродливи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
