Тревогите на храбрия творец Бинка Желязкова
Бинка Желязкова беше, е и си остава най-яркото явление от първото поколение професионални български кинематографисти. А киното, както е известно, е поколенческо изкуство. Значимостта на твореца се измерва със способността му да улови и изрази спецификата на отрязъка време, отпуснато му от съдбата. И Бинка Желязкова неуморно и безкомпромисно създаваше кинематографичните си прозрения за поривите и тъгата на своята епоха, белязали индивидуалното и общото ни битие.
„Животът си тече тихо...”, „А бяхме млади”, „Привързаният балон”, „Последната дума”, ”Басейнът”, ”Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите” … Под тези заглавия на филмите й се спотаява една неистова жажда за познание на човешкото и не съвсем човешкото, за моралното и неговото отрицание, за възхода и упадъка на личността. Тези незрими и трудни философски категории тя умееше достоверно и естетически бляскаво да претвори във филмови образи. В една с нищо не изключителна житейска материя, в която, за добро или зло, съществуват нейните герои. Умееше да разпознае как в ежедневната практика са разположени проклетите въпроси на времето, терзаещи мислещите и неравнодушните.
Как съумяват героите й да опазят рядката енергия на душата и духа в застоялата вода на басейна?
Кога и докъде компромисът се превръща в подлост и съществува ли рязко очертана граница между чест и безчестие?
Всяко поколение мисли по тези дилеми и ги решава или не според своя нравствен опит. Но за Бинка Желязкова и нейното поколение те бяха от първостепенно значение и жизнено важни. Тревогите на храбрия творец Бинка Желязкова се оказаха съдбовни и за следващите поколения. Човешкият дефицит придоби трагически размери, за което проницателното изкуство на режисьорката ни предупреди и ни завеща безкомпромисната си болка. Да не я забравяме…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
