Български  |  English

София в периодичната таблица на Петерс

Разговор с писателя Кун Петерс

 

„Голям европейски роман” на белгиеца Кун Петерс (1959) претендира да побира в себе си европейската история и ценности в наниз от столици, емоции и философия. Книгата, издадена у нас от „Колибри”, представлява своеобразна Менделеева таблица на това, което сме и се опитваме да бъдем, приятно поднесена чрез красивата рамка на европейските градове.
Неотдавна Кун Петерс гостува в София, за да представи големия си европейски роман, преведен на български от Анета Данчева-Манолова.
- Вашата цел е била да напишете голямо изследване на Европа. Мислите ли, че сте я постигнали? Как се роди идеята за романа?
- В нормалния живот работя в банка, а вечер пиша книги, за да си извоювам, така да се каже, безсмъртие. Имах, обаче, възможността да посетя различни страни във връзка с работата си, притежавам и достатъчно контакти в бизнессредите. Обикновено не пиша неща, които имат връзка с трудовите си задължения, те са просто скучни и безинтересни. Но трябваше да отида по работа до Варшава и Будапеща, където се впечатлих от този интересен вид бизнесмени, срещащи се само за ден, но понякога обменящи мисли, които не трябва да споделяме дори с най-близките си. Така че именно в тези малки детайли на повърхността може да бъде видяна голямата европейска реалност. Затова и ми се стори много вълнуващо да напиша „Голям европейски роман” – всъщност, като типичен американски роман за държавата, историята, големите, но и малките неща, за тяхното взаимодействие.
- В книгата си правите препратка към „Периодичната таблица” на Примо Леви. Кой е първият елемент в периодичната таблица на Европа?
- Берн беше първият град, с който започнах, но всъщност си беше чиста случайност. Защото, честно казано, когато пиша, започвам от средата и искам да пиша за неща, които ми харесват. Затова имам нужда от система, от структура, за да направя текстовете по-разбираеми, по-четивни. Така открих начина и си казах: нека го направя като Примо Леви – да използвам периодичната таблица и да разгледам градовете като химически елементи.
Градовете, досущ като химическите елементи, са уникални. Затова смятам, че беше добра идея да последвам големия пример на Примо Леви.
- Имат ли градовете души?
- Да, да… Тях се опитвам да открия. Да кажем, когато пристигнете в нов град... Веднъж отидох в Любляна. Бях там само ден и мисля, че наистина успях да уловя душата на града. Това е абсолютен нонсенс, зная, но мисля, че аз, като писател, мога да си го позволя.
- Робин (главният герой в „Голям европейски роман”), като лек срещу разрушената комуникация, започва да събира думи от градовете, които посещава. Вие събрахте ли някакви думи от България?
- Да, сега ще ви покажа. (Отваря тетрадката си и показва). Вчера се срещнах с 10-11 журналисти. Това е моята книжка – събрах имена на птици – червеношийка, синигер, пъдпъдък... (Разлиства и показва имената на птици и картинки, нарисувани от журналистите.)
- Обичате и книги на езици, които не говорите. Купихте ли си вече някоя книга от България?
- Все още не, но смятам да си купя тази книга - „Ние, врабчетата”. Някой ми каза, че има такава книга, която е доста популярна, знаете ли я?
- Да, разбира се, популярна е, особено сред децата.
- Трябва да си я купя. Обичам този тип колекционерство. Имам няколко книги, които никога няма да успея да прочета, но които за мен са сувенир от града.
- Докато четох книгата, забелязах, че някои от описанията на столици са доста неясни. Такова е и описанието на София.
- Честно казано, идвам за пръв път в София и малко ме е срам, че използвах образа на проститутката. Но ако трябва да сме искрени, ние в Белгия не знаем нищо за България. Понякога виждаме големи мъже в лъскави коли, знаем за проститутките, но сте толкова отдалечена страна... Мисля, че е хубаво, че в Европа имаме център и периферия - можем много да научим от периферията, където се срещат различни култури. Защото сте толкова близо до Турция, до Русия. За нас това е интересно. Особено в Белгия, където си мислим, че сме центърът. Но имам чувството, че това е така само защото сме много малка, симпатична кукленска страна и големите страни около нас, като Германия, Франция и Англия, ни толерират да сме център. Идеята да си център е много приятна, но ние не сме центърът. Всяка страна е свой собствен център, естествено. И мисля, че именно това е типично европейското.
- Официално столицата на Европа е Брюксел, но ако погледнем абстрактно, за вас коя е столицата на Европа?
- Всички сме столицата. Жителите на Европа трябва да са разговаряли поне веднъж с някой от малките Белгия, Дания, България и т.н.
- А какво ви направи най-силно впечатление в България?
- Уличните кучета. Не го бях виждал в други градове. Не съм го виждал и при нас. В Белгия кучетата имат свои собствени столове в дневната. А тук те са като птиците, много свободни. Не мисля, все пак, че всички много ги обичат, но те съществуват, така че трябва да се намери начинът цивилизовано да се съжителства с тях.
Разговора води
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”