Битоля 2011
32. Международен фестивал на филмовата камера „Братя Манаки” в Битоля (15 - 21 октомври) премина под мотото „Продължавай да гледаш”. Директорът му Лабина Митевска, позната у нас от „Преди дъжда” на Милчо Манчевски и „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов, направи пореден незабравим празник. Със стил и непринуденост тя успя изящно да композира фестивала, създавайки му рамка със светлинно магично представление при откриването и закриването (на режисьорката Теона Митевска и сценографа Вук Митевски).
В конкурсната програма Благой Куновски-Доре бе събрал 10 различни по своята визуална стилистика филми. Те се оказаха любопитни със своята креативност, експерименталност в използването на дигиталната камера и особена поетичност.
Предизвикателство за сетивата бяха нощната приказка „Имало едно време в Анадола”, заснет от Гьокан Тираки, цветната черно-бяла фантазия на Фред Келеманв „Торинският кон”, интуитивната визия на Миладин Чолакович в „Бял, бял свят”, която като вътрешно око се смесваше с реалността на персонажите, но и не остави зрителя само да съзерцава, а го направи част от действието чрез лекото полюляване на камерата.
Много интересен и необичаен поглед върху вечната тема за любовта и страстта между мъжа и жената изобрази Михаил Кричман в „Овесарки” на Алексей Федорченко. „Мелницата и кръстът” на Лев Майевски (режисьор-оператор) показа как в киното живеят всички изкуства. Картината на Петер Брьогел оживя. Замръзналата живопис се раздвижи пред очите ни. „Пожари” на оператора Андре Тюрпин интерпретираше визуално Едиповия комплекс. „Жив закопан” на Родриго Кортес, заснет от Едуард Грау, „Венеция” на Ян Якоб Колски, заснет от Артур Райнхарт, „Най-красивото нещо” на Паоло Вирдзи, заснет от Никола Пекорини, и „Меланхолия” на Ларс фон Триер, заснет от Мануел Алберто Кларо, предизвикаха дълъг дебат между членовете на международното жури. То бе в състав: председател Данте Спиноти (оператор), Ева Заоралова (критик, селекционер на фестивала в Карлови Вари), Найджъл Уолтърс (директор на Европейската федерация на кинооператорите ИМАГО), Мартин Швайхофер (сценарист) и Гоце Смилевски (писател).
Очаквано за всички „Златната Камера 300” бе присъдена на унгареца Фред Келеман за „Торинският кон” на Бела Тар. „Сребърна Камера 300” отиде при руснака Михаил Кричман за „Овесарки”, а „Бронзова Камера 300” – при поляка Лев Майевски за „Мелницата и кръстът”.
Тази година бе въведена нова паралелна програма за новаторство в изображението NewVision. В нейния конкурс журито единодушно награди българския „Подслон” на Драгомир Шолев, заснет от Крум Родригес. Филмът предизвика голям интерес сред присъстващите на фестивала филмови критици и многобройната публика в залата.
Бруно Делбонел, операторът на „Невероятната съдба на Амели Пулен”, направи незабравим майсторски клас за digitaltimingкато нов хоризонт за визуално изразяване. Маестро Данте Спиноти, който получи и почетна „Златна Камера 300”, също проведе изключителен майсторски клас. Двамата големи визуални художници разкриха тайната на „своите камери”. А присъствието на очарователния Мики Манойлович огря битолската публика, която ще продължава да сънува кино и ще продължава да гледа...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
