Златен кукер за втори път
Само преди година време мисълта за провеждане на голям анимационен фестивал у нас след протяжната пауза от няколко десетилетия изглеждаше наивна утопия. Но ето, че днес имаме повод да се радваме на цели два международни конкурса – по един в София и Варна. При това, “Златният кукер” в София имаше своето второ издание! Естествено, тези факти би трябвало да радват, защото фестивалите са реална възможност за преодоляване на принудителната ни изолация от глобалните художествени процеси. Би трябвало, макар доста некрасиво да прозвучаха публичните “закачки” между организаторите на двете събития в навечерието на тяхното начало…
“Златният кукер” определено е успех за неколцината ентусиасти, които го отгледаха и му вдъхнаха живот. Големият брой филми в конкурса (137 заглавия измежду 320 заявки за участие!), интересната и разнообразна география на участващите (видяхме качествени произведения от такива екзотични за нашата аудитория страни, като Австралия, Аржентина, Индия, Иран, Сингапур), богатата съпътстваща програма (уъркшоп за студенти, семинар по 3D анимация, изложба на комикси, ярко детско шоу) маркираха мащабите на тазгодишния “Златен кукер”. Цифрите действително респектират, но по-важно е да се подчертае художественото равнище на показаните филми, с което организаторите защитиха амбицията си да превърнат фестивала във форум на младата анимация.
В голямата зала на “Арена Запад” видяхме основно произведенията на ново поколение аниматори, голяма част от които дебютанти. Последното обстоятелство едва ли е повод за великодушно снизхождение, защото повечето състезателни филми демонстрират високо творческо самочувствие, овладян професионализъм и ясни художествени цели. Създадени в условията на невиждана индивидуална конкуренция и агресията на технологиите, най-ярките фестивални произведения защитиха тезата за настъплението на младите, които търсят синтез на занимателната форма с дълбоко премисленото послание, съчетаването на дръзки формални решения с последователно търсени кодове на модерната комуникация. Разнообразни анимационни техники подхранват авторовото въображение с нестандартни решения.
Наличието на толкова интересни и впечатляващи от художествена гледна точка филми в конкурсната програма създаде приятно напрежение в работата на международното жури, което се затрудни при определяне на победителите в конкурса измежду множеството равностойни произведения. Наградени бяха онези десетина произведения, които в най-голяма степен бяха заредени с откривателска енергия и интерпретираха оригинални авторски хипотези за съвременния свят. На всяка цена държа да отбележа носителя на Голямата награда Дейвид О’Райли, чийто филм “Външен свят” не просто руши закостенели анимационни конвенции, но разкрива артистичните хоризонти на едно дръзко пластично виждане, пречупено през скепсиса на модерното съзнание. Или сюрреалистичната гротеска на аржентинеца Хуан Санамейа “Луминарис”, която покорява с невероятното пластично хрумване и тънко чувство за хумор. Студентският филм “Бутилката” (САЩ) също е пример за това как с минималистични изразни средства може да се интерпретира голямата идея за необходимостта от човешко общуване. “Паметта на тялото” на естонеца Юло Пиков е оригинално послание към поколенията да пазят спомена за миналото в името на бъдещето.
Към списъка с наградените филми могат да се прибавят поне още десетина заглавия на работи на млади автори, останали без отличие. Но задължително следва да се отделят няколко реда за полския филм “Изгубеният град Свитез” на дебютанта Камил Полак, лауреат в категорията “филми от 10 до 50 мин.”. Тази творба покорява с епичния размах на повествованието, с мащабността на замисъла и брилянтната техника на изображението. Създаден по мотиви от поемата на Адам Мицкевич, филмът пресъздава с художествена мощ завладяващия свят на една романтична легенда, поднесена с чувство за кинематографичната форма.
Няколко думи и за нашето участие във фестивала (32 филма), което дава отговор на въпроса за реалното състояние на анимацията ни. Ако не бяха любопитните студентски работи (“5 пъти” на Симеон Сокеров спечели приза за най-добър български филм), зрителите едва ли биха отбелязали с нещо запомнящо се произведенията на нашите аниматори. За съжаление, те бяха само фон на силно състезание, в което искреше фантазията и остроумието на авторите.
И в заключение – фестивалът “Златен кукер” успешно се вписа и украси културния живот в столицата и очевидно има бъдеще като форум на младото анимационно кино.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
