Ходене по буквите
Катерина Стойкова. „Неделимо число”. ИК „Факел Експрес”, С., 2011, цена 7 лева
Представител на 40-годишните, Катерина Стойкова публикува своя дебют „Въздухът около пеперудата/ The Air around the Buterfly” („Факел Експрес”) едва през 2009 г., а през 2010 г. в САЩ и книгата си „The Most”. Към края на 80-те, обаче, тя беше едно от най-обещаващите (и несводими до модните тогава клишета) присъствия в легендарната ”Родна реч” – Светлозар Игов го припомня в послеслова си „Лиризъм на изтънчената лапидарност”. Защо един емигрирал през 1995 г. и преуспял в IBM и Lexmark инженер се връща към писането, дори създава издателство „Accent Publishing”? Поезията се появява изневиделица - и никога не изчезва... Как, обаче, да контекстуализираме втората българска книга на Катерина Стойкова? Представете си съвременната ни лирика като класна стая. Всички ученици са ви повече или по-малко ясни, има обаче едно неделимо число, което не че не можете да проумеете, но неприятно се различава от другите, страни от тях, гледа изотдолу, умът му ви държи нащрек, дразни вашето многознайство. Но като читател, чакате твърдоглавото му съчинение. Автор като Катерина Стойкова има съмишленици, с които гледа в една посока (като стигналия всячески далеч Константин Павлов с наточените си парадокси; като Кристин Димитрова с диаболичната й мощ, изтърбушваща всекидневието). Възможен подход към „Неделимо число” е наблюдението какъв американски емоционален и интелектуален опит се процежда през българския на Катерина Стойкова. „Език или смърт!”, както ни казва тази написана само на български книга. Еднозначните думи в тази немногословна поезия нанасят тъпи удари върху читателя. Повече удари, обаче, нанасят върху самите себе си, защото битката на поетесата е битка със собствените й демони – демони не само на българка и на емигрант. Книгата на Катерина Стойкова имаше премиера на „Аполония”, където се уверих в учудената й човешка чистота. В покрайнините на литературното ни повседневие, „Неделимо число” ще зарадва онези наистина разбиращи за какво става дума читатели, които се нуждаят както от своята уязвимост, така и от изплюти истини.
Галин Никифоров. “Лятото на неудачниците”. ИК “Сиела”, С., 2010, цена 10 лева
Към романа подходих със завишени очаквания, тъй като вече беше обявен за „Български роман на годината” в конкурса на НДФ „13 века България”. Произведението, посветено на писателя Димитър Паунов, е симпатично, но доколко може да понесе тъй амбициозна награда? Греша, всъщност, понася я твърде добре, тъй като тя все пак е за български роман на годината, а не за най-добър български роман. Текст, любуващ се на собствената си маргиналност, която авторът, слава богу, осъзнава, но когато иска от куп поколенски лакардии от Толбухин да премине към значими обобщения, започва да звучи патетично-неестествено. Вехто. Неудачно. Нито момчешките спомени могат лесно да се превърнат в литература, нито комуникативността, всъщност, словоохотливостта на „Лятото на неудачниците” може да мине за предимство.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
